Мислите в главите (Гимназиален роман)
- Автор: Стоянов Хари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мислите в главите (Гимназиален роман)». Краткое содержание книги:
Джесито започна под такта на музиката да смъква дрехите и постепенно да се изправя, докато остана съвсем гола. Тя се доближи до Никсъна и сплете с него вдигнатите си ръце.
Жаклината крещеше и разхвърляше на всички страни дрехите си. Симо не беше назад. Той остана гол и започна със страст да прегръща Жаклината.
Само Мерито не искаше и крещеше адски, защото Киро постоянно я дърпаше за роклята. Джонсъна и Никсъна също я задърпаха и, след като тя не се съгласяваше пак, я събориха на пода и започнаха насила да я събличат. Тя се дереше от крясъци, но Киро й биеше шамари и й затискаше устата. Виеше се в ръцете им като змия. Но най-накрая се успокои и се предаде. Съблякоха я и Киро, който също беше вече гол, легна отгоре й. Ала веднага скочи и изкрещя, като сочеше към Мерито.
А тя бавно се изправи, като в ръцете й блесна кухненския нож. Как беше попаднал в нея, на Киро не му остана време да мисли за това.
— Ще те убия като куче! — изкрещя Мерито.
— Ама, чакай де! — уплаши се още повече Киро.
— Ей, Джонсън, хвани я, ще направи някоя глупост тази… — не се доизказа Жаклината, защото Мерито изкрещя и се хвърли с ножа върху Киро. Но за щастие той, отстъпвайки назад, се спъна в една табуретка и падна по гръб. Мерито заплете краката си и, като се просна на пода, изпусна ножа. Джесито го ритна и така предотврати един нещастен случай, който можеше да спре завинаги техните оргии.
Мерито се изправи, ритна падналия, примиращ от страх Киро, и започна трескаво да се облича. Никой не й попречи. Когато стана готова, тя каза:
— Киро, обличай се!
— Не искам.
— Обличай се, защото…
— Ей сега.
Киро се изправи. Олюляваше се страшно. Беше пиян и едва се крепеше на краката си.
— Хайде, по-бързо — извика Мерито, — по-бързо, защото ще те вземат дяволите!
-Ама вие да не би да си тръгвате? — запита плахо Джесито.
— Тръгваме си — отсече Мерито и я погледна на кръв.
— Окей! — извика Никсъна. — Тяхна си работа.
— Хайде, по-бързо! — Мерито продължи да подканя Киро.
— Ей сега! Готов съм.
— Гуд бай! — извика Симо Джонсъна.
— Вървете по дяволите! Изкрещя Мерито и задърпа Киро надолу по стъпалата.
— Я виж ти! Обноски! — закикоти се Жаклината.
— Такива морални момичета не са за нашата компания — извика Джесито.
— Окей! — възкликна Никсъна и смени ролката на магнетофона.
А в същото време Мерито мъкнеше пияния Киро по улицата и проклинаше нещастията, които я бяха сполетели.
Единадесета глава
ПРИЯТЕЛКА
Станислава се завърна вкъщи. Майка й беше сама. Явно личеше, че е плакала.
— Стани, ти ли си? — запита майка й от хола.
— Да, аз съм, мамо.
— Къде се губиш толкова време? Оставяш ме да се тревожа с този…
— Но какво мога да ти помогна?
— Ти си му сестра…
— А ти си му майка!
— Кажи, защо си толкова жестока?
— Мамо!
— Стани, кажи!
— С какво съм постъпила жестоко? С това, че съм слаба да се боря ли?
— Твоите съученици са ти по-скъпи от твоя брат.
— А какво да го правя? Кажи ми!
— Ще му говориш…
— Сякаш не съм му говорила толкова пъти. Пък, в края на краищата, си е негова работа. Каквото иска, това да си прави. Ти защо се тревожиш чак толкова?
— Но как можеш да говориш така! Като станеш някога майка, ще разбереш много неща, които сега не искаш да проумееш.
— Това са глупости.
— Станислава!
— Но това наистина са глупости. Аз сега наистина разбрах, че са глупости. Той е млад човек и естествено, че няма да прави това, което искате вие. И аз да бях на неговото място, щях да постъпя по същия начин.
— Станислава!
— Точно така!
— Ти ми забиваш нож в сърцето!
— Защо се тревожиш, пък тревожиш и мен и всички други, без да има причина.
— Станислава!
— Знам, че ми е така името.
— Ох, господи, тези деца, ще ме довършат.
— Защо се превземаш?
— Хайде, стига вече. Аз ще се лягам. В кухнята има за вечеря. Лека нощ.
Станислава погледна часовника си. Беше седем и половина. Тя реши да се обади на някоя от своите съученички, но не знаеше на коя. У Елито сега се бяха събрали. Тя знаеше за това. И сигурно Емо и Искра бяха там. Ах, тази Искра!
Изведнъж Станито се сети. Ще се обади на Марина. Тя беше едно време най-добрата й приятелка, но откакто започнаха гимназията, пътищата им се разделиха, макар че бяха в един клас. А като деца биваха винаги заедно. Навсякъде. Само Марина ще я разбере. Никой друг.
Станито завъртя телефона. Обади се Сашка, сестрата на Марина.
— Сашке, може ли да се обади Маринчето?
— Не може, како Стани, тя не е вкъщи.