Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Само… не наблягай прекалено — отвърна й тя тихо. — И моля те, внимавай. В края на краищата те са двадесет, а ти си сама. Не бих искала да се случи нещо, преди да мога да ти помогна. — Авиенда й отвърна с много хищна усмивка и дръпна кафеникавата си кобила встрани от камънаците да изчака Ата-ан Миере.
От време на време Елейн се озърташе назад, но единственото, което можеше да види, бе яздещата до Курин Авиенда — говореше много тихо и дори не поглеждаше жената от Морския народ. Във всеки случай, не гледаше сърдито, въпреки че Курин като че ли я поглеждаше доста изненадана. Когато Авиенда отново подкара коня си да настигне Елейн, пляскайки с юздите — от нея никога нямаше да се получи добра ездачка, — Курин пое напред да поговори с Ренайле и скоро след това Ренайле сърдито отпрати Райнин към челото на колоната.
Най-младшата сред Ветроловките — яздеше още по-непохватно и от Авиенда — се престори, че не забелязва айилката от другата страна на Елейн, също както се преструваше, че не забелязва и зеленикавите мушици, които бръмчаха около мургавото й лице.
— Ренайле дин Калон Синя звезда — каза тя вдървено — настоява да накарате айилката да престане, Елейн Айез Седай. — Авиенда й се усмихна — по-точно й се озъби, — Райнин, изглежда, я беше погледнала поне за малко, защото бузите й се зачервиха.
— Кажи на Ренайле, че Авиенда не е Айез Седай — отвърна Елейн. — Ще я помоля да внимава. — Тук лъжа нямаше; беше я помолила и пак щеше да го направи; — Но не мога да я накарам да направи нещо. — И добави импулсивно: — Нали ги знаете какви са айилците.
Хората от Морския народ имаха доста странни представи какви са айилците. Райнин зяпна с широко отворени очи все още хилещата се Авиена и лицето й посивя, след което обърна коня си и препусна назад към Ренайле, подскачайки на седлото.
Авиенда се изкикоти доволно, а Елейн се зачуди дали целият замисъл не е погрешен. Дори от тридесет крачки можеше да види как лицето на Ренайле се изпъна, докато слушаше доклада на Райнин, и как другите около нея забръмчаха като оси. Не изглеждаха уплашени, изглеждаха ядосани и погледите, които замятаха към яздещите пред тях Айез Седай, бяха опасни. Не към Авиенда, а към Сестрите. Аделиз кимна замислено, щом забеляза това, а Мерилил едва успя да прикрие усмивката си. Те поне бяха доволни.
Ако това беше единственият инцидент по време на ездата, щеше само да намали насладата от цветенцата и птичките, но той дори не беше първият. Много скоро жените от Плетящия кръг започнаха да подхождат към Елейн една по една, всички без Кирстиан — несъмнено тя също щеше да дойде, ако не й бяха заповядали да държи щита около Испан. Подхождаха една по една и се усмихваха свенливо, докато на Елейн не й се дощя да им каже да се държат подобаващо за годините си. Определено не настояваха и бяха достатъчно разумни, за да не я молят открито за нещо, което вече им беше отказало, но намираха обиколни пътеки.
— Хрумна ми — подхвърли ведро Реане, — че може би трябва много спещно да разпитате Испан Седай. Кой може да каже какво друго е била замислила в града, освен да се опита да намери склада? — Преструваше се, че води най-невинен разговор, но от време на време хвърляше бързи погледи към Елейн, за да разбере как го приема. — Сигурна съм, че ще ни отнеме поне един час, докато стигнем фермата, както се движим, може би два, а вие със сигурност не искате да губите цели два часа. Билките, които й даде Нинив Седай, я правят доста разговорчива и съм сигурна, че пред Сестри ще склони да си каже всичко.
Ведрата усмивка се стопи, след като Елейн отвърна, че разпитването на Испан може да почака и ще почака. Светлина, наистина ли очакваха някой да се захване с разпити, яздейки през гори и по пътеки, които трудно можеха да се нарекат пътеки? Реане подкара към Родственичките, мърморейки нещо под носа си.
— Да прощавате, Елейн Седай — измънка й Чиларес малко по-късно, с нотки на зле прикрит мурандийски акцент. Зелената й сламена шапка съвсем не отиваше на напластените й фусти. — Ще ви замоля за прошка, че ви се натрапвам така. — Тя не носеше червения колан на Мъдра жена: повечето от Плетящия кръг нямаха такъв. Фамел беше златарка, докато Елдейз снабдяваше търговците с лак за износ; Чиларес продаваше килими, докато самата Реане уреждаше дребни превози. Дейностите на някои бяха още по-скромни — Кирстиан въртеше малка тъкачница, а Димана беше шивачка, макар и преуспяваща — но пък всички те в дългия си живот бяха работили различни занаяти. И се бяха подвизавали под различни имена. — На Испан Седай, изглежда, не й е добре — каза Чиларес и помръдна неловко на седлото си. — Може би билките й действат по-силно, отколкото е смятала Нинив Седай. Би било ужасно, ако я сполети нещо. Преди да бъде разпитана, искам да кажа. Може би Сестрите ще поискат да я нагледат? Да я Изцерят, нали знаете… — Тя млъкна и запримигва нервно с големите си кафяви очи. И как не, след като сред приятелките й беше и Сумеко.