Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Аделиз само се усмихна и продължи:
— Може би ще е най-добре да оставиш приятелката си да се оправя с Ата-ан Миере, както тя си знае. — И премигна. — Понеже аз им изтървах юздите. Мислех, че ще е достатъчно да им внуша малко страх от Светлината, но те май се боят повече от „дивите“ айилци — да ме прощаваш, Авиенда — отколкото от Айез Седай. Мерилил щеше сама да го предложи, но…
Лицето на Авиенда рядко издаваше чувствата й, но точно в този момент тя изглеждаше не по-малко озадачена от Елейн. Елейн се извъртя на седлото си и погледна намръщено назад. Мерилил яздеше редом с Вандийн, Кареане и Сарейта не много зад тях, и всички много старателно извръщаха погледи навсякъде другаде, но не и към Елейн. Зад Сестрите беше Морският народ, все така на плътна група, а след тях следваше Плетящия кръг, засега извън погледа й, малко пред товарните животни. В момента преминаваха през просеката с поломените колони. Стотина дългоопашати птици с червени и зелени пера кръжаха над главите им и изпълваха въздуха с бъбрив крясък.
— Защо? — попита кратко Елейн. Струваше й се глупаво да усилват още повече бъркотията, тлееща под повърхността — а понякога бълбукаща и на повърхността, — но не беше забелязвала досега и намек за глупост у Аделиз. Веждите на Кафявата сестра се повдигнаха в нескрита изненада. Може би наистина беше изненадана — Аделиз обикновено смяташе, че всеки трябва да разбира това, което тя разбира. Може би.
— Как защо? За да възстановим малко равновесието, разбира се. Ако Ата-ан Миере почувстват, че имат нужда от нас, за да ги предпазим от айилката, може да се окаже добро равновесие срещу… — Аделиз млъкна за миг и усърдно заоправя гънките на сивите си поли — …срещу други неща.
Лицето на Елейн се изопна. Други неща. Сделката с Морския народ, това имаше предвид Аделиз.
— Остани да яздиш с другите — каза й тя хладно. Аделиз изобщо не възрази, нито направи някакъв опит да се наложи. Само кимна и задържа коня си. Но усмивката й не се промени и на косъм. По-старйте Айез Седай приемаха, че Нинив и Елейн стоят над тях и че говорят с авторитета на Егвийн зад гърба си, но истината си беше, че това не променяше почти нищо под повърхността. Може би нищо. Външно се държаха почтително, подчиняваха се, но…
Въпреки всичко казано и сторено, Елейн поне бе станала Айез Седай на възраст, в която повечето новопостъпили в Бялата кула все още носеха новашкото бяло и много малко от тях бяха стигнали до Посветена. А и тя с Нинив се бяха съгласили на тази сделка, която едва ли можеше да мине за проява на мъдрост и проницателност. Морският народ не само щеше да получи Купата, но двадесет Сестри трябваше да заминат при Ата-ан Миере, подчинявайки се на техните закони и със задължението да учат Ветроловките на всичко, което те пожелаят и без правото да напускат преди да ги сменят други. На Ветроловките се позволяваше да посещават Кулата като гостенки, позволяваше им се да учат каквото пожелаят и да си заминават когато пожелаят. Само от това Съветът щеше да се разпищи, а вероятно и самата Егвийн, но останалото… Всяка от по-възрастните Сестри смяташе, че е трябвало да се измисли някакъв начин да се заобиколи сключването на такова споразумение. Сигурно наистина бяха имали възможност. Елейн не го вярваше, но не беше и толкова сигурна.
На Авиенда не каза нищо, но след няколко мига мълчание тя сама я заговори.
— Ако мога да служа на честта и в същото време да ти помогна, не ме интересува дали това ще обслужва някакви цели на Айез Седай. — Изглежда, така и не можеще да схване, че самата Елейн вече също е Айез Седай.
Елейн се поколеба, но после кимна. Трябваше да се направи нещо, за да посмекчат Морския народ. До този момент Мерилил и останалите бяха проявили забележителна търпимост, но колко ли щеше да продължи това? Нинив можеше всеки момент да избухне. Работите трябваше да се задържат колкото може по-гладко и за колкото може по-дълго, но ако Ата-ан Миере продължаваха да си въобразяват, че могат да гледат на Айез Седай отгоре, щеше да стане някоя беля. Животът се оказваше далеч по-сложен, отколкото си го беше представяла в Кемлин, въпреки всичките уроци, които бе получила като щерка-наследница. И толкова повече се бе усложнил, откакто кракът й бе стъпял в Кулата…