Внимавай с жените…
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Внимавай с жените…». Краткое содержание книги:
По тази причина използвах сивото си вещество предимно нощем. И вече пета нощ, съвсем сам в офиса, вършех точно това — напъвах си мозъка да намеря изход от безизходицата. Съзнавах, че изход няма, но въпреки това ми бяха необходими два пълни сеанса, за да преценя загубите и да се оттегля.
Източник: [[http://booksbg.org/component/option,com_remository/Itemid,0/func,fileinfo/id,962/|booksbg.org]]
— Значи сте, се поразровили, мистър Джаксън?
— Преди време бях частно ченге. Все още не съм се отървал от навика да си завирам носа в чужди работи. — Тръснах цигарата си направо на бюрото, пепелта й с радост се присъедини към по-едрите си посестрими, останали от многобройни пури. — Вида ви изпраща поздрави. Добро момиче е тя. Малко повече темпераментно, отколкото трябва, но добро.
— Глупачка! — проскърца остро Горман.
— Е, знаете ги тези хлапета Не е направила кой знае какво Всяко момиче на нейно място би изпитала изкушението да хлопне по главата шантаво копеле като Доминик.
— Защо не минете върху същността на въпроса? — попита Горман. — Не сте дошъл да ми върнете пръстена, значи имате предвид нещо друго.
— Дойдох за кинжала — пуснах очарователната си усмивка аз.
Мълчание. Черните очички леко се разшириха.
— Май не ви разбирам — рече най-сетне той.
— Срещнах се с Брет — поясних аз, загасих фаса и запалих нова цигара. — Познавате ля Линдзи Брет?
Той каза, че не го познава.
— Жалко, много обаятелна личност. Тежка категория и не ви позволява нито за миг да забравите това. Притежава способността да бъде убедителен… бих казал, твърде убедителен! Иска си ножчето обратно, дори мен успя да убеди, че наистина си го иска] Ето защо реших да се отбия и да го взема.
Горман ме наблюдаваше внимателно.
— Какво ви кара да мислите, че е у мен? — запита най-сетне той все така тихо и спокойно.
— Не е у вас, а у Бойд — рекох. — Но вие сте му приятел. И понеже здравата сте затънал, аз си помислих, че ще мога да ви убедя да убедите него.
— Затънал ли съм? — Черните очички проблеснаха като две късчета цветно стъкло.
— Затънал сте и още как! — придърпах стола си аз. — Брет сложи картите на масата и аз разбрах, че трябва да ги изиграя, както той иска, за-да си нямам повече неприятности. Той ми дава сигурни гаранции. Иска си кинжала и нищо друго не го интересува. Не го ли получи, ще трябва да се готвя за висок скок. А той включва най-различни опасности, включително и газовата камера. Какво ми остава? Нищо друго, освен да ви направя същото предложение. Дайте кинжала или ще ви натопя. Достатъчно е само да разкажа на Брет цялата история. И без това вече подозира, че зад всичко стои Бойд. Скрил съм Вида на сигурно място, а тя е решаващ свидетел, надявам се, че разбирате това. За да отърве кожата, тя ще ви хвърли на вълците толкова бързо, че и двамата ще дишате цианид още преди да е завършил процесът! Обстоятелствата са изцяло във ваша вреда. Аз притежавам истинската версия, Вида и пудриерата. С гаранциите на Брет като безплатно приложение. Ако не убедите Бойд да върне ножчето, спукана ви е работата. И на двамата.
Той бавно извади цигара от златната си табакера. Запали я, без да сваля поглед от лицето ме. Показа завидно самообладание, но все пак си личеше, че не е много щастлив.
— Ще получите ли възнаграждение, ако върнете кинжала? — Въпросът беше зададен с много тънък и много скърцащ гласец.
— И още Как! — ухилих се насреща му аз. — Двайсет и пет бона!
— Ясно — кимна той и лицето му се поразведри. — Бихме могли да си разделим това възнаграждение, мистър Джаксън. На мистър Бойд не му пука за парите. Всичко ще бъде между нас двамата.
— Страхувам се, че няма да стане — облегнах се назад аз и реших да зарежа официалностите. — От тая работа няма да получиш нито цент, мой човек. Помниш ли какво каза преди известно време? Че съм пълен с номера и не се спирам пред нищо. Наистина съм такъв. Твоята работа е да измъкнеш кинжала от Бойд. А за нея няма да ти бъде платено по простата причина, че всички козове са в моите ръце!
Лицето му придоби цвета на замразен овнешки бут.
— Мисля, че ще е по-умно да си разделим парите — приведе се напред той. — Помислете още веднъж, мистър Джаксън.
Ритнах стола назад и се изправих.
— Ще се върна точно в четири, Шишко. Ако кинжалът не е тук, ще си носиш последиците. Достатъчно дълго ги позволих да ме правиш на глупак. Край. Ако в четири ножчето не е тук, двамата с шантавото ти другарче ще трябва да сверявате показанията си пред Редфърн. И хич не се опитвай да се измъкнеш. Цялата работа е написана на хартия и се пази при Вида. Ако до шест довечера не се върна при нея, тя ще изпрати пакетчето право на Брет.
Гледахме се втренчено в продължение на няколко безкрайни секунди, после аз се обърнах и излязох. Той си остана зад бюрото — мрачен, мълчалив и застрашителен като свита в храстите кобра.
Мадамите ме зяпаха. Всички без изключение потръпнаха от ужас, когато чуха и видяха с каква сила затръшнах вратата на кабинета. Русокосата администраторка все още не беше успяла да си събере ченето. Хладната брюнетка ме гледаше с преценяващ поглед.