Внимавай с жените…

Тя нервно се изкикоти.

— Шегувате ли се? Мистър Горман никак не обича да му нарушават спокойствието!

— Питайте го! — продължих да настоявам аз. — Изпитва към мен фатално привличане… Хайде, скъпа, прошепнете му добрата новина!

Тя вдигна слушалката, а мадамите зад гърба ми замръзнаха в трепетно очакване.

— Господин Флойд Джаксън настоява да ви види — притеснено промърмори в мембраната тя. — Твърди, че ще го приемете. — Послуша, разшири зеници и затвори. — Бихте ли почакали малко, мистър Джаксън? След секунда ще бъдете приет.

Благодарих и се насочих към младото стадо, но още преди да съм избрал къде да се настаня, вратата до бляскавия парапет се отвори и на прага застана слабо чернокосо момиче с хладно лице.

— Мистър Джаксън? — остро попита то.

Смених посоката и тръгнах към нея.

— Влезте, моля. Мистър Горман ви очаква.

Намигнах на блодинката, която ме зяпаше с отворена уста, и нехайно пристъпих прага на просторен и светъл кабинет, пълен е дим от пури и снимки на готини мадами с оскъдно облекло.

Горман седеше зад голямо бюро, покрито с документи, които можеха да бъдат договори, но можеха да са и всякакъв друг боклук. Между тях имаше още снимки и пепел от пури. Дебелото му кръгло лице беше безизразно като лицето на отегчен просяк, малките черви очички сред пластовете розова тлъстина ме гледаха обаче остро и с някакво добре прикрито безпокойство.

— Неочаквано посещение, мистър Джаксън — меко продума той. — Признавам, че не очаквах да се видим толкова скоро.

— И аз съм изненадан — рекох и се отпуснах в коженото кресло насреща му.

— Да не би да ми носите пръстена? — попита той и се изкиска като орангутан, който се готви да ви отхапе пръстите.

— Май го продадох — споделих аз с видимо огорчение. — Нещо бях закъсал за мангизи. Един тип ми обеща хиляда и петстотин, ама оттогава не съм го виждал…

— Ясно — кимна той, без да сваля очи от лицето ми. — Все пак имате важна причина да дойдете тук, нали?

— Разбира се — рекох. После се облегнах назад, запалих цигара и пуснах клечката в пепелника от оникс. — Действително не съм се отбил просто да си побъбрим. Как е Доминик?

Горман вдигна огромната си лапа и се зае да изучава безупречно подрязаните си нокти. Контролираше се напълно.

— Много е добре, мистър Джаксън. Няма съмнение, че той е един опасен тип и се страхувам, че точно в този момент изпитва към вае нещо като леко… хм… раздразнение. На ваше място бих се държал по-далеч от него.

— Цяло чудо е, че са го пуснали от лудницата — рекох. — Фамилното му име е Бойд, нали? И е колекционер на антики.

Горман се намръщи на ноктите си.