Дар от злато
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: verity ames/jonas quarrel #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росен Рашков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дар от злато». Краткое содержание книги:
„Грижи се за малкото ни момиче, Емерсън“ — бе казала тогава с последни сили Аманда.
„Ще се грижа за нея, но ще я науча добре да се грижи за себе си, даже когато вече порасне. С нея всичко ще е наред, скъпа.“
„Зная. Сигурна съм, че няма да я изоставиш. Но искам да ви кажа и на двамата — не тъгувайте дълго за мен. Не ме забравяйте, но бъдете щастливи. Животът е за живите. Научи Верити да живее.“
Аманда бе склопила очи и тогава Верити бе разбрала, че и силните мъже като баща й също могат да плачат.
„И двамата имаме нужда от смяна на обстановката — бе й казал той, когато купуваше два билета до Антигуа. — Хайде, ще легнем на плажа и ще помислим какво да правим. Май ще е добре да вземем и някои книги, защото не знаем кога ще се върнеш в училище.“
„Ами тогава трябва да предупредим учителката.“
„Не, няма нужда да я тревожим. Само ще се ядоса, заради някакво глупаво учене. Знаеш ли какво е бюрокрацията? Това е да обръщаш внимание на дребните и незначителни неща, а големите и важни проблеми изобщо да не те интересуват.“
Никога повече не се бе записала в училище. Останаха й само двете години, когато се бе научила да чете и пише!
Баща й често се шегуваше по този повод: „Само си помисли. Сигурно си единственото дете в Америка, което не трябва да преминава през мъченията на родната образователна система. А на себе си спестих униженията да пиша постоянно извинителни бележки до директора. Винаги ще ми липсва това удоволствие. Майка ти твърдеше, че нарочно те водя в зоопарка или в планината, само за да мога после да съчинявам тези тъни писма. Господи, бях толкова добър в съставянето им. Половината ти измислени роднини бяха в болница или на смъртно легло.“
Прегърнала баща си през раменете, Верити си спомни безброй подобни сцени от своето детство. Бяха пътували къде ли не, а всяка вечер спяха на ново, съвсем различно място — безкрайни хотелски стаи, бунгала, хижи, селски къщи. Но винаги до себе си чувстваше бащината сила и любов. Емерсън винаги беше до нея, когато се нуждаеше. Той бе този, който я утешаваше през дългите, страшни нощи, когато плачеше за майка си. Той беше нейната защита срещу мъжките набези. „Баща ми ме обича истински…“ Тази мисъл накара очите й да се навлажнят.
— Татко? Наистина ли си загазил заради онези пари.
Емерсън дъвчеше усмихнат една сусамена бисквита.
— А, тревожиш се за стария човек? — той погали нежно косата й с огромната си лапа. — Не го вземай навътре. Попадал съм и в по-лоши ситуации. Засега държа всичко под контрол. Ако и твоят приятел Куоръл ми помогне, скоро ще забравим за съществуването на мистър Реджиналд Ярингтън, известният лихвар и кожодер.
Верити се отдръпна от обятията му, за да види какво е изражението му и тъкмо се канеше да зададе следващия си въпрос, когато задната врата се тракна.
Джонас влезе и се усмихна жизнерадостно.
— Добро утро. Закъснях ли?
— Не, не си. Можеш да започнеш със спанака, искам да го измиеш и почистиш.
— Еймс, виждаш ли как се отнасят с мен? И за какво е всичко това? За някаква си минимална надница.
Верити сви рамене съчувствено и пъхна ръка в кутията с бисквити.
— Предполагам, че поне бакшишите са добри, защото и аз не бих издържал на такова отношение.
— Пфу, бакшишите са супер.
— Не мога да ви търпя повече. Искам и двамата да започнете да миете спанака. Не правя никакви компромиси на скитници и нехранимайковци.
Верити тръгна към хладилника и скоро се върна с огромна чанта, пълна с пресен спанак.
— Хайде, какво ме гледате? Покажете ми, че Господ не е създал мъжете напразно.
— Както кажеш, шефе. Ела, Емерсън, помогни ми. Дължиш ми услуга, защото снощи ти спа на леглото ми.
— Разбира се — Емерсън запретна ръкави и пусна водата. — Няма да ми е за първи път, когато се правя на домашна прислужница. Дъщеря ми винаги ми създава работа, когато минавам оттук.
— Това е за твое добро. Трудът облагородява — сряза го Верити със сърдит глас.
— Ха! Не съм се замислял за това от момента, когато написах „Съпоставяне“. Тогава установих, че оформянето на един характер е мъчителен и бавен процес. Случайно да си я чел, Джонас?
— „Съпоставяне“ ли? Мисля, че всички във „Винсент Колидж“ я бяха прочели. Беше хит няколко месеца.
— Е, какво мислиш за нея?
Джонас задълбочено миеше връзка спанак.