Трима на бумел
- Автор: Джеръм Джеръм К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трима на бумел». Краткое содержание книги:
Те не се задоволяваха с външния вид, играеха ролята си до най-малки подробности. Ходеха и си пъхаха носа навсякъде. Господинът държеше разтворен „Бедекер“ (Известен навремето пътеводител) дамата — разговорник. Говореха напълно неразбираем за другите френски и немски, неразбираем и за тях. Мъжът мушкаше служителите с алпенщока, за да привлече вниманието им, а когато зърна рекламата за някакво какао, дамата възкликна „Възмутително!“ и се обърна на другата страна.
Между другото за нея имаше извинение. Дори в страна на благоприличието, като Англия, според производителите на какао, когато сяда да пие какао, една дама не се нуждае от нищо друго — най-много от парче пъстър муселин. В Европа, изглежда, и това не й трябва. За нея какаото е не само храна и питие, то очевидно заменя и дрехите. Но това между другото.
Разбира се, двамата веднага станаха център на внимание. Понеже им оказах малка услуга, спечелих привилегията да разговарям с тях пет минути. Бяха много любезни. Господинът ми съобщи, че се казва Джоунс и че е от Манчестър, но сякаш не знаеше от коя част на Манчестър и къде е Манчестър. Попитах го за целта на пътуването му, но явно и това не знаеше. Зависело. Попитах го дали алпенщокът е удобен в града, и той призна, че понякога му пречел. Попитах го дали вижда добре през воала, и той каза, че го пускал само когато мухите станат много досадни. Запитах дамата не смята ли, че вятърът е много студен, и тя каза, че се забелязвало, особено по ъглите. Не им зададох тия въпроси, както са изредени тук, разбърках ги в общия разговор и се разделихме приятелски.
Много мислих за това явление и стигнах до определено заключение. Когато стана дума за тази двойка, един човек, с когото се запознах във Франкфурт, каза, че я бил видял в Париж три седмици след края на Фашодската криза (Конфликт между Франция и Великобритания през 1898 г. за господството над Египет). Един търговски пътник на английски стоманолеярен завод, когото срещнахме в Страсбург, си спомни, че бил зърнал двамата в Берлин по време на вълненията, съпътстващи Трансваалските събития (Начало на Англо-бурската война в Южна Африка през 1899 г.). Заключението ми бе, че са безработни актьори, наети за каузата на мира. За да уталожи гнева на парижката сган, която кряскаше и искаше война с Англия, френското Министерство на външните работи наело тая възхитителна двойка и я пуснало да обикаля града. Човек не иска да убие нещо, което го забавлява. Френският народ видя англичанин и англичанка — не нарисувани карикатури, а хора от плът и кръв — и възмущението му се изля в смях. Успехът на тая военна хитрост станал причина услугите на двамата да бъдат потърсени и от германското правителство с благотворния резултат, който всички знаем.
И нашето правителство може да извлече поука от този случай. Няма да е зле да държи подръка няколко лигави французи, които при нужда да разпраща из страната, за да ядат сандвичи с жаби, а също и раздърпани германци с мазни прави коси, които ще пушат дълги лули и ще повтарят „So“. Хората ще се смеят и ще казват: „Да се бием срещу тия? Та това е глупост!“ Ако правителството не възприеме този план, препоръчваме го поне на Дружеството за защита на мира.
В Прага ни се наложи да удължим престоя си. Прага е един от най-интересните градове в Европа, камъните й са пропити с история и романтика. Вероятно всяко от пражките предградия е било бойно поле, тук се е родила Реформацията и се е излюпила Трийсетгодишната война. Според мен този град е можел да си спести половината нещастия, ако прозорците му бяха по-малки и не така съблазнителни. Първото от споменатите бедствия започва с изхвърлянето на седем католически съветници през прозорците на общината върху пиките на събраните долу хусити, а второто — когато имперските съветници политат през прозорците на старата крепост Храдчани. Понеже и други съдбовни въпроси са се решавали в Прага, фактът, че са приключили без насилие, дава основание да се мисли, че са били разисквани в мазета. Изглежда, при спор прозорецът силно изкушава пражанина.
В Тейнкирхе стои прояденият от червеи амвон, от който е проповядвал Ян Хус. От същото място днес можете да чуете гласа на католическо кюре, докато в далечния Констанц един неодялан каменен блок, полускрит от бръшлян, бележи мястото, където Хус и Йероним са изгорели на кладата. Историята обича иронията. В същата Тейнкирхе лежи погребан Тихо Брахе — астрономът, направил генералната грешка да сметне Земята с нейните хиляда и сто вероизповедания за център на Вселената, но пък иначе доста добре разгледал звездите.