Трима на бумел

Ние се облегнахме на ниския каменен парапет и загледахме светлините, които танцуваха по тихата тъмна река.

— Общо взето, беше много приятен бумел — каза Харис, — много ще се радвам да се върна и все пак съжалявам, че свърши.

— Какво е бумел? — попита Джордж.

— Бумел — обясних аз — според мен е пътуване, дълго или късо, без край; единственото, което му придава определен вид, е необходимостта да се върнеш в определен срок в точката, от която си тръгнал. Понякога този бумел е из оживени улици, понякога — през полета и пътеки; понякога можем да отделим за него часове, понякога — дни. Но дали е дълъг или къс, дали е тук или там, ние все мислим за наближаващия край. Кимваме и се усмихваме на мнозина по пътя си, с някои се спираме да поприказваме, а с малцина вървим за кратко заедно. Било ни е много интересно, често сме били и малко уморени. Но, общо взето, сме прекарали приятно и съжаляваме, че бумелът е свършил.