Ветровете на съдбата
- Автор: Макбейн Лори
- Серия: dominick #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ветровете на съдбата». Краткое содержание книги:
— О, аз ви разбирам отлично, добра жено — отговори с най-нахалния си тон Кейт и всяка дума падаше на пода като ледена висулка. — И дори насън не бих помислила да платя с чуждестранни пари.
— О! — пошушна смаяно собственичката и гневът изби на петна по лицето й. — Прощавайте, милейди — побърза да се поправи тя. Тъй като не беше глупава, веднага забеляза, че пред нея стои дама. — Камериерката ви говори толкова странно, та си помислих, че сте чужденка. Повечето от гостите ми идват от другата страна на канала и само да знаехте какви ядове ми създават, когато трябва да си платят престоя в истински английски пари. Казвам ви, повечето са…
— Моля, недейте. Тъй като този проблем едва ли ще се появи, вашите домашни трудности изобщо не ме интересуват. Аз пристигам от Венеция и съм много изтощена — обясни с видима досада Кейт. Високомерният й жест накара бъбривата жена да замлъкне. — Имате ли стаи или не?
— Разбира се, милейди. Моля, последвайте ме. Кингс Месинджър Ин се ползва с добро име и е много чист — похвали се дебелата жена и се заизкачва по стълбата, която проскърца под тежестта й. — Проветряваме леглата и приготвяме топли бутилки за студените нощи. Вината ни са много добри. А аз съм една от най-добрите готвачки в Лондон, макар че не е много прилично да се хваля сама. Мога да ви приготвя дори някои чуждестранни ястия — обяви тържествено тя и продължи невъзмутимо пътя си покрай дебелата котка с мишка в уста, която се беше разположила на стълбата. — Браво, хванала е вечерята си. Тази котка се справя отлично с проклетите мишки. Ето, това са стаите ви. Най-добрият ми апартамент с изглед към улицата. Ако гледа към задния двор, ще ви бъде много шумно. Сигурно предпочитате тишина и спокойствие — прибави бързо тя. Траурното облекло на гостенката не беше убягнало от острото й око. — На погребение ли сте дошли? — попита съчувствено тя.
Кейт се усмихна под плътния си воал.
— Така е, искам да погреба Цезар, не да го прославя — цитира хихикайки тя.
— Какво беше това? Кой е този Цезар? Много смешно име за мъж. Сигурно е бил италианец — промърмори обидено собственичката. Не можеше да разбере защо гостенката се смее, но всеки, който плащаше с истински пари, беше добре дошъл в Кингс Месинджърс Ин. — Веднага ще ви изпратя слугинята. Тя ще запали огъня и скоро ще се почувствате по-добре. Тук ли ще вечеряте или ще слезете долу? — попита тя, докато зорките й очи оглеждаха стаята, за да се уверят, че всичко е наред.
Кейт стоеше пред малкия, обкован с желязо прозорец, раменете й висяха уморено.
— Ще се храня винаги в стаята си — отговори тихо тя, после се обърна и огледа стаята, без да се впечатлява от удобствата й. — Бих желала за вечеря истински английски ястия. Връщам се в родината след дълго отсъствие и искам нещо по-особено за добре дошла.
— Разбира се, милейди, както желаете — отговори бързо кръчмарката и хвърли нервен поглед към слугата, който се разхождаше из стаята като тигър в клетка. — Този май не говори много? — попита тя и кимна с глава към мълчаливия великан.
Очите на Кейт проследиха погледа й.
— Той си има други задължения. Гърбът му е много силен, а точно това е, от което имам нужда. Знаете ли — продължи с доверителен тон тя. — Роко веднъж се ядоса така страшно на един селянин, който биеше бедното си безпомощно магаре, че му откъсна главата с голи ръце!
— О, не! — прошепна почтително собственичката и се вгледа като хипнотизирана в грамадните ръце на италианеца. — Бог да ни е на помощ. Кой би повярвал в това? Изглежда толкова мек, наистина. Не ви ли е страх от този тип, още повече, че е постоянно до вас? — попита любопитно тя и почука с пръст по главата си.
— Не, разбира се, че не. Роко ми е много предан и честно казано, присъствието му ме успокоява — отвърна спокойно Кейт.
— Аха, хора много, вкусове различни, винаги съм го казвала — промърмори гостилничарката и предпазливо отстъпи крачка назад. — Ако имате нужда от нещо или желаете да попитате, кажете да повикат Нел Фргър, това е името ми. Ще наредя да ви донесат вечерята, колкото се може по-бързо — обеща тя и се запъти с учудваща бързина към вратата.
Кейт седна пред огъня, за да се постопли. След малко се появиха две момичета с вечерята й. Те изгледаха страхливо Роко, който седеше тихо в един ъгъл и се взираше замечтано в пламъците, и Кейт разбра, че гостилничарката не си е губила времето и е разпространила новината за извънредната му сила. Кейт се беше надявала точно на това. Така хората щяха да се държат на разстояние от нея и нямаше да смеят да й досаждат. Кейт изпитваше към Роко същата привързаност, която се изпитва към вярно куче, чиято единствена цел в живота е да служи на обожаваната си господарка. Вече много години той й служеше вярно и безкритичната му преданост й беше много полезна. Точно затова го бе довела със себе си в Англия. Роко винаги изпълняваше заповедите й, без да задава въпроси и без да разсъждава.