Ветровете на съдбата

Падащият рано мрак на късната есен бавно обгръщаше сивото небе над огромната метрополия Лондон. Гъст сивкав дим се виеше от хилядите червени и сиви комини на къщите, чиито обитатели се опитваха да се справят с влажния хлад, промъкващ се откъм Темза. Смрачаването бързо прогони оскъдната топлина на деня. Все едно дали семейството беше бедно и изгаряше последните скъпоценни парченца въглища в наемното си жилище в източната промишлена зона, или отегчен богаташ си топлеше ръцете на пращящия огън в някоя от кръчмите и гостилниците на Уайтчепъл и Лаймхаус, или някоя вечно заета прислужница разпалваше огъня в елегантния салон на господарски дом в някой от модните квартали около Ръсел, Баркли или Хановър Скуеър — те всички допринасяха за мръсния слой сажди, който беше надвиснал над града.

По улиците все още се движеха усърдни продавачи, които предлагаха стоките си и непрекъснато размахваха звънчетата си, за да привлекат вниманието на минувачите. Примамливият аромат на пресни стриди, изложени на открити колички, както и на вчерашна риба, продавана на ниски цени на всеки ъгъл, се смесваше с отвратителната воня на отпадъците, които се събираха в откритите улични канали. Един силен дъжд щеше да бъде добре дошъл, за да отвлече всичко в Темза. Приятните миризми от количките на търговците, които предлагаха всевъзможни лакомства, все още привличаха купувачи на магарешко мляко, пресни плодове и зеленчуци. Някои от продавачите бяха нарамили последните остатъци от стоката си на табли и се превиваха под тежестта им по тесните калдъръмени улички на Лондон.

Зад простиращите се на километри докове се издигаше гора от мачти, която се полюшваше напред-назад с прилива и отлива. Навсякъде по Темза, която разполовяваше Лондон, бяха хвърлили котва кораби, представящи всички морски нации по света, които търгуваха с постоянно разрастващата се британска империя. Виждаха се прастари търговски кораби с чуждестранни флагове, които газеха дълбоко, баркаси с широко разпрострени товарни мрежи, тежко натоварени бригантини и шхуни, които вече бяха разтоварили стоката си и чакаха товара за обратния път, крайбрежни рибари и речни баркаси, които познаваха отлично приливите и отливите и теченията на Темза. Дървените пристани скърцаха и трепереха под тежестта на безброй сандъци и бали, бъчви и щайги с всевъзможно съдържание. Екзотичните аромати на кафе и какао, на мускат, карамфил, меласа и пипер от Западна Индия, на тютюн от колониите и на безбройни сортове чай от Китай се смесваха с миризмата на пот от телата на докерите и моряците, които сваляха на сушата бали тънка коприна, генуезко кадифе и фини дантели от френските манастири, меки кожи от северозападните територии за палтата на дамите, бурета е брашно, дървен материал от другата страна на Атлантика и бъчви със стари вина и бренди от избите на континента.