Укротяването на Шарлота
- Автор: Милър Линда
- Серия: quade #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротяването на Шарлота». Краткое содержание книги:
Шарлот бе очарована и веднага забрави за грижите си.
— Хидън Айланд — повтори замечтано, представи си палми, сини лагуни и прекрасно оцветени орхидеи, растящи навсякъде. — Какво мистериозно име.
Над тях мачтите изскърцаха при лекия бриз, моряците подвикваха един на друг от носа до кърмата. Патрик мълчеше, а Шарлот почувства носталгия по място, което никога не бе виждала.
Останаха на палубата още малко, след това слязоха в помещенията на Патрик, където ги чакаше голяма вана, пълна догоре с вдигаща пара вода.
Шарлот беше очарована.
— Вана!
Патрик я погледна отстрани докато затваряше и поставяше резето на вратата.
— Да, г-жо Тревърън. Тя е за мен и не си мисли, че ще ми я отнемеш.
Тя нацупи долната си устна и седна на края на леглото със скръстени ръце.
— Не се държиш много джентълменски, държа да подчертая.
Съпругът й издърпа ризата си през глава, показвайки добре сложените си гърди и гръб.
— Не съм претендирал, че имам добри маниери — каза той. — Обичам удобствата си и удоволствията, мисля че бях доста прям и показах това.
Шарлот се изчерви и отмести очи за момент. Когато отново погледна, Патрик бе изритал ботушите и вече събуваше бричовете си.
— Свещениците четат молитви за мъже като теб — отбеляза тя. — Казват, не сте нищо друго, освен оръдие на дявола.
В това време той стъпи в голямата, украсена, медна вана, въздъхна хедонистично и се потопи във водата.
— Значи си слушала молитви в църквата, така ли? — Опъна се назад и подложи ръце под главата си. — Учудващо. Приличаш ми на онези, които се заплесват от първия тон на началния химн до последната дума на благославянето.
Шарлот силно желаеше да усети топлата вода до кожата си, но едновременно се чувстваше и малко обидена.
— Не съм толкова разсеяна, колкото изглежда ме мислиш, г-н Тревърън — каза го някак рязко, въпреки че много й се искаше да се съблече и сподели ваната на мъжа си. — Освен това внимавах много, когато бях на църква. Мащехата ми, Лидия, беше много строга по отношение на духовното ни развитие. Тя казва, че хората се нуждаят от приятелство и ритуали, за да бъдат със здрав разсъдък.
Той се пресегна за сапуна и гъбата, приготвени от моряците редом с хавлиите.
— Вярваща ли си? — запита я съвсем непринудено, като че ли бе съвсем естествено да дискутираш такива въпроси чисто гол в каюта бледо осветена от фенер, изпълнена с неоправено легло.
— Да — отговори Шарлот — въпреки че трябва да призная, приемам бащините си съмнения по отношение на организираната религия. Твърде много хора търсят извинение, за да оставят друг да мисли вместо тях — пастора им, например. Или дякона.
Патрик насапуниса гъбата, гледайки замислено.
— Не всеки може да е водач, Шарлот. Много хора се нуждаят от човек, чийто пример да следват и няма нищо лошо в това. Би ли ми измила гърба, моля?
Смяната на темата бе толкова бърза и неочаквана, че езикът на Шарлот се заплете в думите, които смяташе да каже.
— Не — успя да каже накрая.
Той се намръщи.
— А защо не?
Шарлот се забави няколко минути търсейки отговор.
— Защото съм ти ядосана, ето защо. Първо някой ме изтърсва в краката ти като нежелано котило и ти веднага започваш да ме командваш. После от жал ме оставяш в харем, после ми предлагаш избор между женитба и линчуване. Сега дори не проявяваш благоприличие да ми предложиш първата вана!
Патрик методично насапуниса гърдите си, черните косми приличаха на скреж по прозорците.
— Заповядай при мен — съобщи й след дълго размисляне.
— Много благодаря. Изключително щедър сте, сър — каза с кисела миловидност.
Патрик се изсмя и скочи от медната вана така внезапно, лъскав като делфин, прорязващ морската повърхност. Хвана Шарлот за ръката докато все още бе втрещена и я завлече във водата заедно с пантофите и робата.
Тънката материя стана прозрачна и прилепна по формите й. Упорито се бореше, подът на кабината бе залят, но Патрик лесно я задържа с гръб към гърдите си.
— Искаше вана, Шарлот — разсъждаваше, устните му бяха близо до ухото й. — Сега ще си вземеш вана.
Тя риташе, въртеше се.
— Веднага ме пусни!
Патрик въздъхна, но не я пусна.
— Не може да ти се угоди — каза с философско примирение. — Ще трябва да вземем мерки относно твоя противоречив и опърничав темперамент, г-жо Тревърън.
Шарлот се успокои, но трябваше последователно да си поеме дъх няколко пъти и да преброи наум до двадесет и седем. Фибите бяха паднали от косата й, която бе прилепнала по раменете и гърдите й на мокри ленти, а робата, почти единствената дреха, която имаше бе съвсем съсипана.