Укротяването на Шарлота
- Автор: Милър Линда
- Серия: quade #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротяването на Шарлота». Краткое содержание книги:
Вътре, дискретно, поставени на една страна, тя намери пакет с писма, завързани с тясна червена панделка. Бяха писани на специална веленова хартия, бледосини на цвят, лъхащи с аромат на градинска роза.
Шарлот знаеше, че не трябва да си пъха носа навсякъде, но бе отегчена и леко разбунтувана, а сега едно неоспоримо жегване от ревност се прибави към смесицата от бездействие. Името Пилар Герида бе красиво изписано в левия горен ъгъл на всеки плик, заедно с адреса, улицата и името на малък град на южния бряг на Испания, Коста дел Сиело.
Едва бе върнала пакета на мястото му в бюрото и затворила чекмеджето, когато Патрик влезе в кабината. Спря се на прага и някак странно погледна Шарлот, като че ли подозираше някакво нередно деяние, но не можеше да го докаже.
Не попита коя е Пилар Герида, тъй като лекият парфюм, пропит в писмата бе вече дал отговор на въпроса й. Откритието накара Шарлот да се чувства, като че ли е ударена зад коленете с отклонила се цепеница.
Сложи ръка отзад, вкопчи се в ръба на бюрото на Патрик и запита:
— За къде пътуваме, моля?
Патрик прекоси стаята до леглото, седна на края му, въздъхна съвсем по мъжки, ритна единия си ботуш, после другия.
— За Испания — отговори и се строполи по гръб, без с нищо да покаже, че очаква Шарлот да легне при него.
Тя потъна в стола до бюрото със стиснати ръце и скута.
— Болен ли си? — всички други въпроси идващи й наум бяха провокиращи и само можеха да причинят неприятности.
Съпругът й отново въздъхна тежко, както и преди.
— Не, Шарлот — отговори й търпеливо. — Просто съм изтощен. Не мисля, че съм спал повече от два часа, откакто ти и аз се оженихме.
Шарлот се изчерви и когато Патрик се прозя, тя също се прозя. Изчака докато дишането му се успокои в един дълбок, равен ритъм, махна пантофите си и пролази на леглото до него. Веднага щом затвори очи, сладката тъмнина на дрямката я обзе.
— След колко време ще стигнем в Испания? — запита Шарлот след няколко часа, когато стояха с Патрик и гледаха навън тъмното море и осеяното със звезди небе.
Патрик се бе облегнал на перилата, изглежда получаваше някаква поддръжка от тихите води и скърцането на кораба.
— Ще бъдем там утре, ако вятърът е добър — отговори й някак разсеяно.
Шарлот се измъчваше от тайнствената Пилар, страхуваше се, че тази жена заемаше непоклатимо място в сърцето на Патрик, но сега за първи път осъзна, че е имал също и други любовници. Едната бе морето, другата „Чародейка“. Вероятно никога не ще обича жена с такова спокойно благоговеене.
Почувства странно приятна тъга да обхваща духа й докато пъхаше ръка в неговата.
— След Испания къде ще отидем?
Той обърна глава към нея и я погледна с онези чудни очи. — Къде би искала да отидеш, Шарлот?
Опря буза о мускулестата му ръка и остана така няколко минути, размишлявайки по въпроса. Шарлот често се бе чудила на привързаността на мащехата си към Бригъм Куейд, но едва сега започна да разбира как дълбоко една силна жена би могла да обича един също така силен мъж. Такава любов бе, естествено, нещо повече от небрежните дефиниции и еднообразната поезия. За да се осъзнае напълно това е нужен цял живот или една вечност.
Накрая тихо повтори:
— Къде бих искала да отида? — Шарлот спря за момент, обгръщайки с поглед ромолящото море и безбройните сребърни звезди. — Където ме заведе вятъра. — Колкото и смела да беше, тя не можа да му разкрие истината и да я каже, „Където си ти, Патрик, там искам да бъда“.
Той може би щеше да й се присмее, защото вероятно смяташе женитбата им за нищо друго, освен една игра.
Патрик гледаше Шарлот втренчено дълго време и мълчеше, очите му отразяваха звездната светлина и дълбоките, скрити тайни на самия океан.
— Имам работа в Испания — каза накрая той с мрачен глас. — След като свърша това, ще отплаваме за острова — трябва да доставим стока там. След като „Чародейка“ е подготвена отново за плаване, ще потеглим за Сиатъл.
Шарлот хвана здраво перилата. Така силно желаеше да се върне при семейството си, но се опасяваше, че Патрик имаше намерение да я остави в Уошингтън Теритъри и да отплава без нея.
Подхвана разговор за нещо по-безопасно.
— Островът?
Зъбите на Патрик блеснаха в спонтанна усмивка.
— Мисля, че съм споменавал мястото един или два пъти — в южната част на Тихия океан е. Отглеждам захарна тръстика там, но Хидън Айланд е най-вече място, където мисля и се възстановявам.