Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Изражението му помръкна точно когато сервираха супата. Той погледна към гъстата червена смес и започна да яде.
— Съжалявам. Това не е моя работа. — Пейдж опита от своята супа. Беше силна и пикантна.
— Не. След онова, което ви разказах миналата нощ, трябва да знаете всичко. — Той замълча. Огледа се наоколо, сякаш да се увери, че никой нямаше да ги чуе. Дългата му коса се заплете в яката на провинциалната му блуза. Въпреки че другите посетители често поглеждаха към него и му се усмихваха, шумът в залата бе достатъчно висок, за да заглуши разговорът им. — Самият Едуард е част от своята сделка. Разбирате ли, той е отраснал тук и е станал много печеливш френски бизнесмен. Той бе против освобождаването на Даргентия и говореше много за това.
Пейдж не можеше и да бъде по-шокирана от поведението на човек, когото и без това вече смяташе за аморален.
— Но той е член на вашето семейство, нали?
Смехът му бе горчив.
— По линия на съпругата. А той също притежава влияние. Трябваше да обещая, че той може да прекарва колкото време иска в замъка, като прави впечатление на хората, че вече е спечелил моето доверие, докато аз не покажа дали мога или не да посрещна своите задължения към него.
— Разбирам. — Пейдж се умълча, а после изтърси: — Тогава вие трябва да разкажете истината на всички, след като му платите. Даже и да не успеете да намерите скъпоценностите, вие ще напълните хотелите. Даргентия ще се превърне в най-голямата туристическа атракция от откриването на Уолт Дисни.
Никоу я погледна отново. Блестящата усмивка, която разкриваше мрежа от бръчици около очите му и усмихнатите му устни, които тя толкова обичаше да гледа, я накараха да се почувства така, сякаш някой бе засилил осветлението на ресторанта с няколко хиляди волта.
— Въпреки това не като Евро Дисни, надявам се. — Пейдж знаеше, че Европейската версия не бе достигнала успеха на прототипа си. — Забравете за това!
Двамата се вгледаха един в друг за един безкрайно дълъг момент. Краката на Пейдж се подкосиха. О, небеса, даже хиленето на този мъж бе изпълнено с чувственост! Слава богу, че не я докосваше, особено по начина, по който я бе прегърнал преди няколко нощи.
— Никоу, скъпи, радвам се, че ви открих. — Гласът, който идваше над рамото на Пейдж, й се стори шокиращо познат.
Върната към действителността, тя отклони погледа си от Никоу, който се изправи.
— Колко хубаво, че ви срещам тук — каза той на Сюзън. Погледът му отново бе станал безизразен и Пейдж не можеше да прецени дали той се радваше, или се дразнеше да види стройната, сексапилна пътна агентка.
— Надявам се, че не прекъсвам нищо — изгука тя, докато той я настаняваше на стол до тях. Тя седна, като метна русата си коса, така че тя погали ръката на Никоу. Все още носеше тясната зелена рокля, която разкри голяма част от красивите й бедра. — Има няколко въпроса, които трябва да обсъдя с вас, скъпи Никоу. — Тя извади купчина с книжа от кожена чанта — кожа на акула, предположи Пейдж — и ги постави на масата пред принца, докато блюдата им пристигнеха.
Никоу поблагодари на сервитьорката, която им сервира, и събра всички книжа.
— Какво е всичко това? — попита той Сюзън.
— Подготвях си домашната работа. По-скоро, домашната работа на Даргентия. Тъй като вие се надявате, че туристите ще резервират стаи във вашите хотели, ще се нуждаете от подходящи жилища за една нощ за кралските особи, които ще пристигнат за бала… — Тя не можа да скрие презрението си, когато изговори тези последни няколко думи и Пейдж сподави усмивката си. — И така, поразпитах наоколо. Всички тези хора с достатъчно прилични домове желаят да помогнат на своя принц, почти всеки, който досега помолих…
— Чудесно!
— … въпреки че по-богатите и влиятелни хора са съгласни, че трябва да уважите мнението на обикновените хора. Трябва повече да зачитате нашите легенди и да забравите идеята за този злополучен бал.
— А вие трябва да забравите за вашето възражение — каза Никоу с толкова повелителен глас, че Сюзън замълча.
Тя се усмихна бързо и продължи:
— Дойдох тук с други идеи за забавленията на нашите царствени посетители. Обиколка на замъка, разбира се. Изискан турнир по крокет, може би. И тенис също.
— Пейдж предложи пътешествие по река Арджънт. Мисля, че това е добра идея както за кралските особи, така и за редовните туристи.
— Разбира се. — Сюзън погледна Пейдж с такова пренебрежение, сякаш бе проговорила хлебарка.
Пейдж не можа да остави това без отговор. Тя напъна мозъка си за друга блестяща идея.
— А какво ще кажете за състезание по готварство? Помолете гражданите на Даргентия да сготвят и продават най-хубавите местни ястия и накарайте посетителите да гласуват за тях. — „Още едно състезание с участие на публиката“ — помисли си Пейдж, като погледна Никоу.