Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)
- Автор: Бекуит Майкъл Бърнард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)». Краткое содержание книги:
Започнете сега. Включете се в редиците на владеещите шейпшифтинг и с мъдрото си присъствие допринесете благотворно за тази планета, виждайки навсякъде единството. Какъв просветлен начин на живот!
Утвърждение
Като се обръщам навътре, аз се настройвам в съзвучие с намерението си да изоставя навиците, които ме отвличат от духовната ми практика. Заявявам, че в съзнанието си съм подготвен да извършвам трансформация, да пречистя подбудите си и да ги сведа до една — себереализацията. В това мое стремление ме подкрепя вселената и аз й благодаря, като оставам верен на намерението си.
Въплъщение
Колко удивителен, прекрасен и съвършен е Духът! Свято е присъствието му, което се изразява в мен, чрез мен и като мен. Признателността ме изпълва и бликва от сърцето ми. Насочил взора си навътре, си давам възможност да видя Реалността, която няма име, нито форма. Усещам и познавам енергията на присъствието й и знам, че тя е с мен тук и сега — в туптенето на сърцето ми, във влизащия и излизащия дъх и съвършеното функциониране на тялото, ума и духа ми. С това осъзнаване приемам своето освобождение още сега. Не утре — сега.
В този момент изричам и прегръщам духовната идея, че във всички аспекти на живота аз обитавам земята на изобилието. Там, където откривам мисъл-форми на липса и недостиг, трансформирам енергията им в изобилие. Съзнанието си издигам в божествената сфера на вечно разгръщащото се добро.
Тревогите, които съм имал за здравето си, сега преобразявам в осъзнаването, че съм цялостен, завършен. Всеки орган изпълнява специфичната си функция в поддържането на телесния ми храм.
Чувствата на гняв, неприязън и обида напълно се трансформират в състрадание, любяща доброта и прошка към мен самия и към другите. Щедростта, която изпълва сърцето ми, изразявам без резерви. Виждам взаимоотношенията си наситени с енергията на пълноценност и духовно израстване.
Съзидателната си способност проявявам, като давам воля на своите таланти и умения. По този начин знам, че въодушевявам, насърчавам и вдъхновявам всички, с които общувам. Ако преди съм бил в съзнателно или несъзнателно съглашение с посредствеността, сега го анулирам. Виждам нещата по нов начин, защото се водя не от малкото его, а от космичния Аз. Приветствам в себе си по-дълбоките измерения на съзнанието за все по-пълно съществуване.
С осъзнаването, че всичко е енергия, виждам светлината й навсякъде. Знам, че това е жизнената сила във всяко растение и животно, в морските създания, планините, камъните, дори пръстта. Няма нещо, което да не носи енергийната същност на Духа. Тя е и моя съкровена същност, природата на моя Аз. С това Присъствие аз съм едно и то ми разкрива следващото ниво на вечно еволюиращото в мен съзнание. Всяка досегашна пречка към себепознанието се разтваря в моето общение с Източника на всичко, което Е.
Така, както животът не скрива нищо от мен, аз не скривам нищо от живота. Дълбоко благодарен съм за това човешко въплъщение, за възможността да хармонизирам тялото, ума и духа, да съединя небето и земята. Знам, че обичам човечеството, обичам своето семейство, приятелите и привидните си врагове, защото в тях виждам проявление на Духа.
И така, от дъното на сърцето си аз казвам благодаря: Благодаря ти, Живот! Благодаря ти, чист Дух, за безусловната любов, състрадание и нежност, с които ме обгръщаш!
Изпълнен с тази признателност, заявявам намерението си да се преобразя в своя истински, цялостен Аз.
Във всички мои взаимоотношения сега виждам да се проявява Божията любов. Светът ми отвръща с песен; това, което чувам, е:
„А, ето те най-после, търсих те. Исках да се изразя чрез теб, чрез твоя гений. Чаках те да се събудиш, да събудиш гениалността си. Чаках те да се събудиш за любовта си и да я изразиш, да излееш радостта си. Ти си моят възлюбен, от когото съм много доволен. Чрез теб се изразявам“.
8
Творческа неприспособеност
Годините по пътя толкова дълъг и тесен изостриха ухото ми за свещената песен, която пее животът — чуваш ли я?
Готови ли сте да пуснете на свобода своя Дон Кихот, за да „достигнете недостижимата звезда“ и „да изживеете неосъществимата мечта“? Когато позволите на тази възможност да пусне корени в съзнанието ви, съглашенията ви с посредствеността се отменят — настъпва еволюционният процес на творческа неприспособеност.