Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Не, ще бързам за влака в девет без четвърт. Така че нека да приключим до осем и половина.
Слоун, изглежда, се разочарова, после се загледа замислено в него:
— Какъв е твоят статут там? Тайсън си наля още кафе.
— Къде? Във влака в девет без четвърт ли?
— В службата ти.
Тайсън отпи от кафето си. Най-често жените любопитстваха какво е семейното му положение. Мъжете обикновено се интересуваха от работата му. Почти никой не се интересуваше от психичното му състояние.
— Трудно е да се каже, Фил. Имам предвид, че от една страна имаме прословутото японско „бащинско“ покровителство. От друга страна е японската ефективност. Тия дни работата ми не е много ефективна. Като прибавим към всичко това и манията на ония с дръпнатите очички за външния вид, изражението на лицето и други подобни глупости, доста ги озадачавам. — Той се усмихна и продължи: — Като бивш самурай, който е бил опозорен, аз би трябвало да се измъкна от цялата тази ситуация с чест. Но американските мениджъри все още не са възприели радушно японската некрофилия.
Този ред на мисли никак не се нравеше на Слоун.
— Знаеш ли, ако старият Стуцмън още бе шеф, щеше да ми предложи със защитата ми да се заеме адвокатската кантора на корпорацията. — В гласа на Тайсън се четеше болка.
Слоун махна с ръка.
Към масата им приближи келнер и Тайсън си поръча яйца и портокалов сок, а Слоун кифлички с мармалад и още една каничка кафе. На Тайсън му мина през ума, че изпитва някаква необяснима неприязън към хората, които обичат кифлички с мармалад за закуска.
Слоун бръкна в куфарчето си, измъкна оттам една нагъната страница от вестник и буквално под масата му я подаде. Той я разгъна и видя, че това бе първа страница от „Америкън Инвестигейтър“, не онази със снимката на Марси, а последният брой от седмичника. Едно от многобройните заглавия гласеше: ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТЕ, ЩЕ ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА ЛИ СПРАВЕДЛИВОСТТА? Това въпросително заглавие, установи Тайсън, бе един изкусен начин да се намекне на читателската аудитория, че държавният глава е получил като подарък килим, имитация на килима пред входа на Белия дом. Тайсън попадна и на още едно заглавие: ПРИЯТЕЛИТЕ И ЛЮБОВНИЦИТЕ НА МАРСИ РАЗКАЗВАТ ЦЯЛАТА ИСТИНА. Тайсън отново нагъна страницата без да прочете статията и я върна на Слоун.
— Е?
— Е, ами историята за Марси е раздута извън всякакви граници на общоприето приличие и журналистическа етика. Дори и за този скандален вестник. Това приятелче Джоунс, написало статията, е взело интервю от някои приятели на Марси и… от мъже, които твърдят, че са били в доста интимни отношения с нея.
Тайсън сипа сметана в кафето си. Слоун продължи:
— Статията си е чиста клевета. Тонът й е заядлив и саркастичен, с намеци и предположения за радикални действия от насилствен характер. Марси е била радикалистка, знаем това, но доколкото ми е известно, никога не е била насилница. В статията има и неоснователни твърдения за вземането на наркотици. — Слоун се поколеба, но продължи: — Освен това доста внимателно и предпазливо се споменава за съпружеска изневяра.
Тайсън не отговори нищо.
— Боза — продължаваше Слоун, — абсолютна боза. И си е чиста клевета. Виж, всичко това преминава всякакви граници. Смятам, че тя трябва да заведе дело. Говоря с теб като мъж с мъж, Бен. Не е необходимо ти да се замесваш в делото, но реших, че трябва първо да разговарям с теб. И двамата сме наясно, че Марси е независима жена и изобщо не се нуждае от разрешението на съпруга си, за да заведе дело. Но традицията и условностите на благоприличието изискват да разговарям първо с теб.
— Не го споменавай пред нея.
Слоун се усмихна доста престорено.
— Е, естествено, ще си остане между нас. Но тя е мой клиент и аз ще разговарям с нея.
— Това си е твое право.
Закуската пристигна и Тайсън си намаза препечена филийка с масло, а Слоун задъвка лепкава кифла.
— Вкусна ли е? — попита той.
Слоун кимна с глава, като продължи да дъвче.
— Искаш ли да опиташ?
— Не, благодаря. — Тайсън набоде едно яйце на вилицата си.
Слоун взе пакетче захар и изсипа съдържанието му в кафето си. Тайсън го погледна:
— Вече не използват захар на кубчета, а тези идиотски пакетчета. Ще попитам управителя защо нямат захар на кубчета.
— Пакетчетата са по-хигиенични…
— Но от пакетчетата нищо не можеш да си построиш. Ако имаше кубчета, щях да ти покажа битката при Уей. Но сега мога да ти я нарисувам на хартия. — Той извади химикалка от вътрешния си джоб. — Дай ми един лист от ония жълти тефтерчета, дето всички адвокати все носите със себе си.
Слоун премигна леко от учудване и извади едно жълто тефтерче от куфарчето си.