Обречен на мълчание

Бърг погледна Ван Аркън. Тръскот добави:

— Ако аз съм на мястото на адвоката на Тайсън, ще го накарам да се опита да сключи някаква сделка. В замяна на това, че няма да обжалва заповедта за назначение, бих помолил Главна военна прокуратура за… е, нещичко. — Той се обърна към Ван Аркън: — Какво бихте предложили вие в тая сделка?

— Нищо.

— Бихте му предложили един справедлив военен процес, нали?

Бърг се чудеше какви в действителност са основанията на Ван Аркън да бъде толкова настоятелен и неотстъпчив в случая. Бе се опитал да разгадае психиката и философията на генерала и на пръв поглед се оказваше, че е неподкупен моралист и защитник на закона и реда. Той самият водеше доста аскетичен живот, бе ерген и живееше във военно общежитие. Носеше се мълва, че притежавал само два цивилни костюма: един летен и един зимен, и двата сини.

— Добре, господа — изправи се Бърг, — преди да се разделим, искам да дам личното си мнение, а то е следното: До известна степен обществото се чувства виновно за постъпките на своите военни, но не изпитва подобна вина по отношение на останалите цивилни престъпници Така че ако в края на краищата призовем Бенджамин Тайсън пред военен съд, признаем го за виновен и го вкараме в затвора, ни най-малко не трябва да очакваме, че ще станем национални герои. Брадичката на Ван Аркън потрепери.

— Не ме е грижа за моята популярност в армията освен това не съм хукнал да заемам някой граждански пост.

Тръскот се изправи.

— Хайде, нека не се караме. — Той се обърна към Бърг: — В основни линии генералът е прав и вие трябва непременно да предадете това на президента. Затварянето на очите отдавна не минава безнаказано. Лично аз по-скоро бих предпочел да направя нещо не много популярно, отколкото да бъда обвинен в заговорничество.