Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Ти грешиш! Има някаква грешка. Ще му се обадя и ще видиш, че съм права. Ще му се обадя веднага!
Но когато се обърна, Ксандър вече беше пред нея, миришеше на брашно също като баща й. Той я прегърна.
— Хайде, ела отзад с мен. Мия, кажи на Пит, че имаме нужда от него.
— Не, остави ме! Трябва да се обадя!
— Ела и седни — Брат й взе каната с вода, преди да я изтърве и я подаде на Мия.
— Но той ще дойде на вечеря! Сигурно вече е тръгнал. Трафикът… — тя започна да трепери и Ксандър я вкара в стаята за подготовка на продуктите.
— Седни. Прави каквото ти казвам. Джина, това сигурно ли е? Да няма грешка?
— Чух го от Джен. Една нейна приятелка живее в същата сграда. Тя… приятелката й живее точно до Джош. Закарали са я в болницата — Джина избърса сълзите си с ръка. — Момичето ще се оправи, но трябвало да я вземат в болницата… Джош… пожарът е започнал от неговият апартамент, така са казали пожарникарите. Не могли да стигнат до него, преди да… Казаха го и по новините, майка ми го е чула също.
Тя прилегна в краката на Рина и сложи главата си в скута й.
— Съжалявам, ужасно съжалявам.
— Кога? — Рина гледаше право напред, без да вижда нищо. Нищо освен сиво, като дим. — Кога е станало?
— Не съм сигурна. Май снощи.
— Трябва да се прибера у дома.
— Ще те заведа след минута. Вземи — Ксандър й подаде чаша вода. — Изпий я!
Рина взе чашата и я загледа.
— Но как? Казали ли са как е започнал пожарът?
— Мислят, че е пушил в леглото и е заспал.
— Не може да бъде! Той не пуши! Това не е вярно!
— За това ще мислим после. Джина, обади се на мама! Можеш ли да останеш тук, докато дойде Пит? Отиваме си вкъщи, Рина. Ще излезем отзад.
— Джош не пуши. Сигурно не е бил той. Сбъркали са.
— Ще разберем истината. Ще се обадим на Джон. Когато се приберем у дома — Ксандър я изправи на крака. — Хайде да си отиваме у дома.
Слънчевата светлина и юнският пек я удариха право в лицето. Все пак успя да върви някак си, поставяйки единия си крак пред другия, но въобще не ги чувстваше.
Чуваше как децата играят, когато завиха зад ъгъла, как си викат едно на друго, както правят всички деца. Чуваше и радиото в колите, пуснато до дупка. Музиката се лееше през прозорците на преминаващите коли. Чуваше и брат си, чийто глас мърмореше тихо до нея.
Винаги щеше да помни как Ксандър я заведе вкъщи, двамата все още бяха с престилките от ресторанта. Той миришеше на брашно. Слънцето беше ярко и блестеше в очите й, неговата ръка беше силна и я държеше през кръста. Някакво малко момиченце играеше на дама на тротоара, а друго седеше на белите мраморни стъпала и водеше задълбочен разговор с куклата си Барби.
През един отворен прозорец се ронеше музика от опера — „Аида“, като сълзи, Рина не плачеше. Сълзите на Джина бяха толкова много, така обилни, а нейните очи бяха болезнено сухи.
И там беше мама, която тичаше от къщата, вратата зееше, широко отворена зад нея. Мама тичаше по алеята да я прегърне, както някога, когато падна от колелото и си навехна китката.
Когато ръцете на Бианка я обгърнаха и притиснаха силно, силно, силно, Рина разбра, че всичко е вярно. И избухна в сълзи.
Сложиха я да легне в леглото и майка й остана с нея през последвала буря от сълзи. И все още беше при нея, когато се събуди от лекия, причиняващ главоболие сън.
— Джон обади ли се? Ще дойде ли?
— Все още не — Бианка погали косата на Рина. — Каза, че ще му отнеме известно време.
— Аз трябва да отида. Искам да видя всичко лично.
— И какво ще каже той по въпроса? — попита я нежно Бианка.
— Че не бива — чуваше гласа си тих и отпаднал, сякаш е била болна дълго време. — Че няма да ме пуснат вътре. Но…
— Бъди търпелива, саrа. Знам, че ти е тежко. Опита й се да поспиш още малко. Ще остана с теб.
— Не искам да спя. Може да е грешка.
— Ще почакаме. Това е всичко, което можем да направим. Фран отиде в църквата, за да запали свещ и да се помоли, така че аз мога да остана с теб.
— Не мога да се моля. Не мога да измисля думи.
— Това не са думи. Знаеш го.
Рина наклони глава и видя броеницата, която майка й държеше.
— Ти винаги намираш точните думи, мамо.
— Ако ти трябват думи, можеш да повтаряш с мен. Ще започнем с броеницата — тя постави разпятието в ръката й. Рина си пое дъх, прекръсти се и премести първото зърно.
— Вярвам в Бог, нашият всемогъщ Отец, Създателя на небето и земята….
Изрекоха всички молитви по броеницата. Гласът на майка й беше тих и се смесваше с нейния. Но Рина не можеше да се моли за душата на Джош, нито за милостта да приеме Божията воля. Тя се молеше това да е грешка. Молеше се някак си да се събуди и да открие, че е сънувала ужасен сън.