Стъпки от огън

След няколко часа щеше да се прибере и да подреди масата с официалната покривка и сервизи, майка й щеше да приготви специалното си пиле с розмарин, а за десерт щеше да има тирамису.

От сватбата на Бела бяха останали много цветя.

Той щеше както винаги да бъде срамежлив, помисли си тя, докато аранжираше ризото в чинията. Но семейството й щеше да му помогне да се отпусне. Беше дала указания на Фран да го подпита за писателските му планове.

Фран беше страхотна и умееше да накара хората да разкрият душата си пред нея.

Тананикайки си заедно с Тони Бенет, Рина изнесе чиниите, за да сервира лично.

— Значи сестра ти вече е омъжена жена.

— Точно така, госпожо Джиамбриско.

Жената кимна, хвърли поглед към съпруга си, който вече ровеше из ризотото.

— Чух, че хванала голям богаташ. Лесно е да се влюбиш в богат, почти толкова, колкото и в беден.

— Може би — лично Рина се чудеше какво ли е да се влюбиш въобще. Дали беше влюбена в Джош? Може би, не беше мислила за това.

— Ти само не забравяй! — госпожа Джиамбриско размаха вилицата си. — Момчетата може да душат около сестрите ти, но и твоят ден ще дойде. Съпругът на сестра ти има ли брат?

— Да. Женен, с едно дете и друго на път.

— Тогава някой братовчед.

— Не се тревожете, госпожо Джиамбриско — обади се Ксандър от работния тезгях. — Катарина си има гадже — той целуна пръстите си и изпрати целувката в нейна посока. — Тази вечер ще вечеря с нас и татко хубаво ще го върти на шиш.

— Както си му е редът. Италианец ли е?

— Не. И идва да яде пиле, а не да бъде изпечен на шиш — извика тя на брат си. — Добър апетит.

Докато вървеше към кухнята, хвърли заплашителен поглед към Ксандър, но тайно й стана приятно, че я закачат, защото си има приятел.

Рина поглеждаше часовника, бъркаше пене24 и сервираше спагети със сос путанеска, когато Джина влетя в ресторанта.

— Рина!

— Трябва ли ти нещо? — Рина взе каната с вода и напълни чашите. — Днес мама ще приготви специалитета си, така че си остави място.

— Катарина! — Джина я хвана за ръката и я отведе встрани.

— Какво има? За Бога, какво си се развикала? След половин час ще съм свободна.

— Ти не си чула!

— Какво да чуя? — силата, с която приятелката й стискаше ръката, и разплаканите й очи я накараха да се стресне. — Какво се е случило? Да не би нещо с баба ти?

— Не! О, Боже! Рина, това е бил Джош.

— Какво се е случило? — пръстите й сякаш се вцепениха върху дръжката на каната. — Случило ли се нещо?

— Имало е пожар в апартамента му. В неговия апартамент. Рина… хайде да отидем отзад.

— Кажи ми — тя се отскубна от ръката на Джина, водата се плисна от каната и я измокри. — Ранен ли е? В болницата ли е?

— Той… О, Света дево! Рина, не са успели да влязат, не са стигнали до него навреме. Той… той е мъртъв.

— Не! Не може да бъде — стаята се завъртя пред очите й. Един бавен, болезнен кръг от тосканско жълто, цветни рисунки, червено-бели покривки на квадратчета. Дийн Мартин пееше „Воларе“ със своя мек баритон. — Не, не може да е мъртъв. Защо ми казваш това?

— Станало е ужасно нещастие — сълзите се търкаляха по лицето на Джина. — Рина, сестричке!