Обичай ме
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме». Краткое содержание книги:
Току-що завършила колеж, в навечерието на сватба, която ще й осигури безоблачен и богат живот, тя изобщо не подозира, че мечтаният пръстен с диамант ще се окаже безкрайно далеч от ръката й.
Вместо на изискано коледно парти, тя попада в изкърпено като стари джинси самолетче, управлявано от страхотно привлекателния, но и страхотно арогантен развейпрах Харлан Бойд — олицетворение на всичко, което тя ненавижда у мъжете. Но защо й е толкова трудно да се откъсне от прегръдките му? Ще успее ли разглезената и твърдоглава Сейдж наистина да хване юздите на собствения си живот и да го насочи в посоката, която й нашепва сърцето?
— Някакъв прогрес, Харлан?
Той поклати глава.
— Не е кой знае какъв. Просто не виждам начин да го направя по-евтино.
— Да направиш какво? — попита Сейдж.
Харлан отстъпи и махна с ръка към чертежа.
Тя го разгледа внимателно, но не можа да разбере абсолютно нищо. Не й се щеше да покаже невежеството си, но просто нямаше друг изход.
— Това не е някакъв сюрреалистичен натюрморт на купа за плодове, нали?
Мъжете се изхилиха.
— Ти й обясни, Харлан — предложи Чейс. — Идеята е твоя.
— Ами, става дума за това — започна той. — Помислих си, че след известни видоизменения, нефтодобивната помпа може да се превърне в помпа за други течности, най-вече за вода.
— Понякога в нефтените кладенци се изпомпва вода.
— Браво! — каза Лъки и я погали по главата. После, сякаш припомнил си разговора им отпреди малко, бързо отдръпна ръка. — Не исках да те засегна.
— Не си — автоматично отвърна тя. Цялото й внимание бе приковано върху оживените сини очи на Харлан, които гледаха насмешливо и безочливо само когато той решеше да се държи като негодник, но в моменти като този разкриваха будния му и интелигентен ум. — Какви други приложения смяташ, че може да има една такава помпа?
Той се поколеба. Чейс побърза да се намеси.
— Сейдж е вече част от компанията. Можеш да й кажеш върху какво работим.
— О, сигурен съм, че тя умее да пази тайна — отбеляза той с почти недоловима за другите насмешка. — Приложението ще бъде в областта на напояването, Сейдж. С малко изобретателност и малко капитал — той погледна Чейс и Лъки и мрачно се усмихна — бихме могли да превърнем сондажната екипировка в добра напоителна система.
Тя внимателно обмисли казаното и попита:
— И на кого ще я продаваме?
— Точно тук би могла да се включиш, Сейдж — намеси се Лъки. — Щом изработим прототипа, ще трябва да се заловим с маркетинг и проучване.
— Какво ще кажете за фермерите? — попита тя.
— Това би било добро начало.
— И всички, които отглеждат цитрусови плодове в долината. — Умът й бързо препусна напред, но преди да доразвие всичките си идеи, тя осъзна, че са изправени пред друг, далеч по-важен и неотложен проблем. — Казахте, че имате нужда от свободни капитали?
Чейс въздъхна.
— Харлан почти приключи с прототипа, но се налага да спрем, защото нямаме никакви пари, които да инвестираме в проекта.
— Но вие не можете да си позволите да спрете точно сега — извика тя. — Не можете да постигнете нищо, ако не разполагате с прототипа.
— На нас ли го казваш… — измърмори Лъки.
— Но вие сигурно бихте могли да заемете…
— Забрави за това. Нито една банка в Тексас не би дала заем на компания, занимаваща се с нефтодобив.
— От друг щат? — предложи тя.
— Всички затварят телефона в момента, в който чуят характерното за Тексас носово произношение. Това че са от Щата със самотната звезда, е истинско проклятие за всички, които търсят заеми и допълнително финансиране — обясни Лъки.
— Затънали сме до гуша — добави Чейс.
— Точно така — обади се и Харлан.
— Разполагаме буквално с километри тръби, струпани зад сградата, които са готови за използване — допълни Чейс. — Но точно в този момент трябва да преустановим работата по проекта.
— От какво имате нужда? — Сейдж се обърна към Харлан.
— От миникомпютър.
— За какво?
— За автоматично включване и изключване на системата.
— Разбирам. Не може ли без него?
— Може, но проектът няма да е добър.
— А ние имаме нужда от съвършена система.
— Точно така.
Настъпи продължително мълчание. Очевидно всички се опитваха да намерят изход от безнадеждната ситуация. После Лъки погледна часовника си и каза:
— Трябва да се връщам в офиса, Чейс. Макар че това е седмицата между празниците, тук и там се намират хора, които продължават да се занимават с бизнес. Вече проведох няколко телефонни разговора и трябва да съм там, в случай че някой реши да ми отговори.
— Сейдж, защо не останеш тук, при Харлан, докато стане време за вечеря? — предложи Чейс. — Той ще те закара вкъщи след като свършите. Нека ти обясни как точно ще работи новият му продукт. Ако ще го продаваш, трябва да знаеш отговорите на всички възможни въпроси.
— Д-добре — измрънка тя.
Би предпочела да я обесят, завързана за палците, отколкото да прекара целия следобед в компанията на Харлан, но просто не можеше да откаже първата си официална задача като служител в Тайлър Дрилинг.
След като братята й си тръгнаха, тя огледа утихналата сграда, потрепери от студ и скръсти ръце пред гърдите си.