Железният карнавал
- Автор: Брюссоло Серж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Железният карнавал». Краткое содержание книги:
Ниско, набито човече, чийто корем бе нашарен във виолетово от студа, прегради пътя им с протегнати щипци.
— Хей! Внимавай, красавице! След шест разтега вече няма да имаш никаква земя под краката си! Тук изведнъж пропада: петдесет метра право надолу…
— Но в скалите се навъртат повечко животинки! — протестира Сирс, внезапно започнала да се преструва. — Щеше ми се да видя по-нататък…
— Дивеч винаги има — отвърна другият. — Трябва само да проявиш търпение, в това е цялата магия! А ако някога наистина намериш нещо повече, ела да ми се обадиш! Ще ти покажа аз някоя малка змиорка!
И той се отдалечи с гръмогласен смях, подсвирквайки си гневливо, досущ като водач на група. Сирс стисна устни и заплува към брега. „Спукана работа!“ — помисли си Давид, без да знае към какво да прикачи този епитет. Продължиха своите занимания, докато се върнат лодките. Засмените и шегуващи се момчета от сутринта се бяха преобразили в зъзнещи удавници с посиняла кожа и изтръпнали устни. Няколко момичета кашляха до задушаване, омотани в дебели завивки. Зад ладиите се влачеха пълните кошове и мрежи, които щяха да издърпат към рибарниците. Ловците на змиорки трябваше да застанат в редица, за да предадат своята плячка в командорията. Броенето на монетите правеше чакането безконечно. Най-накрая ги запитаха, дали искат веднага да им се плати, или смятат да работят и на другия ден. За голям ужас на Давид Сирс заяви, че те действително възнамерявали да се включат и в следващия лов. Набитото човече фамилиарно потупа младата жена по рамото.
— Имаш право, малката! — захърка то гърлено, като замачка с поглед гърдите й. — Змиорките са по-слабо платени, но пък в открито море е доста студено. Веднъж опитах, на някои места е не повече от десет градуса. За тая работа трябва да си трениран!
Надзирателят ги отведе до застлана с плочи зала, където на една линия бяха подредени чучурите на душове. Раздадоха на всички по калъп мокър, олигавен сапун и им препоръчаха хубаво да се отъркат от маста, която ги покриваше.
— И без много тупурдия, разбрахме ли се? — измърмори ръководителят на групата.
Дръпната бе някаква ръчка и водата рукна през ръждясалите и кълколещи тръби, изпълвайки залата с облаци пара. Давид побърза да се напъха под врялата струя, подскачащ от крак на крак, за да устои, на захапванията на горещината, зачервила раменете и туловището му. Изнурените мъже и жени се заобикаляха с безразличие, асексуални. Пет минути по-късяо им наредиха да се подсушат, след което им нахвърляха комбинезони от жълто сукно. Младежът навлече облеклото с гримаса — дебелият грапав плат жареше половите му органи. Издърпа ципа догоре и се остави на тълпата да го понесе към столовата. Бяха като безлично стадо с натежали нозе. Неразборията го отдели от Сирс и той се озова лакът до лакът с набитото човече, чието шкембе провесваше дрехата му на механик.
— Симпатяга е твоята приятелка! — пошушна му дебелакът. — Гадже ли ти е? Не? Така ли, личи си! А аз се казвам Корк…
Давид отговаряше с едносрични думи и ядеше, без да може да определи естеството на различните ястия, които поставяха пред него. След тези премеждия те хлътнаха в сводеста изба без прозорци, по чиито стени един над друг бяха окачени нарове.
— Ще видиш — захили се Корк, — всичките са пукясали от умора като теб и като мен, но все ще се намерят някои, дето да се изчукат! Така е, момче, трябва да има практика!
Разравяйки под възглавницата си, той измъкна оттам малка кутийка от бяло дърво и отхлупи капачето й. Десетина цигари се гушеха на дъното.
— Тук съм само от три дни, а един пазач вече ми продаде ей това! — засмя се шишкото. — Готови са на всичко само за да откопчат малко мангизи. Ето, вземи си!
Давид не пушеше, обаче изтощението му отнемаше всякаква сила да се впуска в полемика. Напипа една от навитите цигари и бе изненадан от необичайната й твърдост. Масурът, черен като абанос, приличаше повече на морков от набита земя, отколкото на грижливо свит лист тютюн. Корк отново избухна в гръмогласен смях.
— Сигурно се питаш какво е това? Изсушени изпражнения, приятел! Лайна на Ганиал, иначе казано! Скотовъдците събират животинския тор и го оставят на слънце да се втвърди. Десет пъти е по-добър от марихуаната преди време! Можеш да пробваш!