Железният карнавал
- Автор: Брюссоло Серж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Железният карнавал». Краткое содержание книги:
Давид прехапа устни, разкъсван между очарованието и ужаса. Представи си как рибите се втурват извън кошовете и плетените мрежи, как порят чистата вода на езерото с дълги движения на перките, с изпъната муцуна и прилепнали от бързината хрилни гънки. Той ги следваше, поднесъл лице към сребристите изблици, докато те променяха своя маршрут с обикновено трепване на гръбнака — мигновен еластичен картеч, изплъзнал се от рибарниците, от развъдниците за стриди и змиорки. Започваха ритмично да се извиват и спускат, едва докосвайки повърхността на водоема, за да могат да се гмурнат още по-надолу в шеметните дълбини, където тяхната естествена светлина им проправяше пътя. Смесили се в породи и видове, рибите бягаха и само за няколко секунди братя по свобода, рязко пикираха. Тогава зарядът неочаквано се освобождаваше! Изумително сътресение, стремително всмукване — те експлодираха в пределите на своите тела. Нямо възпламеняване ги разпиляваше; сноп пръснали се вътрешности, възвеличавани от флуоресценцията; букет от дървоподобни органи, изсипващ се в плавен светлинен дъжд. А отгоре, надвесени от кошовете на балоните, мъже, жени и деца изпадаха в захлас, очаровани от забавения каданс на взрива. Ето че вихрените течения се изпълваха с останки, увличаха натрошените скелети в своеобразен балет, изтъкан от грациозните арабески на плътта. Фосфоресциращата гора протягаше своите клони, разцъфваше в цветове от рибени кости и вътрешности. Съединителни капачета, опашни перки, плавателни мехури и хриле се разбъркваха в искрящ пъзъл и глухото пращене на подводния пожар озаряваше и най-дълбоките бездни на езерото, не оставяйки нищо скрито от техния релеф, сякаш отломки, почиващи в тинестото си легло. Водовъртежите размесваха багрите и кръвта се разстилаше по повърхността в блещукащи петънца…
Една змиорка се отърка о прасците на Давид, разбивайки канавата на неговите видения. Той отскочи встрани и все пак успя да я склещи в челюстите на щипците. Студът наливаше оловна болка в костите на краката му, кожата му беше добила отвратителен виолетов оттенък. Направи опит да се разтърка, но плътта остана безчувствена въпреки масажа. Сирс се мръщеше, терзана от същите симптоми. Помогнаха си взаимно, покачиха се върху скалите и там седнаха, като изпружиха вкочанените си крайници под слънчевата топлина.
— Можете да стоите, извън водата не повече от десет минути! — излая някъде от брега гласът на водача на групата. — Държа ви под око. И не ми симулирайте!
Те дори не благоволиха да обърнат глави. Зашеметяването отминаваше, заменено веднага от непоносимо изтръпване, сякаш бяха прободени от безброй обезумели иглички.
— Обикновено експлозията на дадена риба разпръсва почти музикални трептения — прошепна Сирс, която следваше потока на неговата мисъл — и някои церемониалмайстори са се досетили как да използват този своеобразен феномен. Пристъпили към хармонично групиране и стриктно установяване на времето за взривовете. Освобождавайки видовете по предварителен, точно определен ред, те стигнали до създаването на истински симфонии. Всеки умиращ екземпляр е нова нота от мелодията на подводния оркестър. Гигантският златист сиприн27 при разлагането си дава до, рибата пирогона — ла, и така нататък… Практически е възможно да се напишат партитури за риби, ако човек притежава старанието и необходимия талант за такова едно изкуство.
Давид разтвори широко очи, неспособен да възприеме очарованието на симфония от херинги и пасажи тон28, изпълващи редовете на петолинията, плуващи около ключове сол, извиващи се около бемоли и бекари29, за да се разлеят в още по-ослепителни ивици…
— Във водата! — изкрещя надзирателят. — Край на почивката!
Те наскачаха в клоаката, изригвайки огромни пръски тиня. Уловът ставаше все по-труден. Подплашени от предните залавяния, змиорките бяха станали предпазливи и се укриваха на дъното в своите скални дупки или се спотаяваха надалече. Сирс се възползва от това, за да се придвижи неусетно към един остър каменен връх, който на десетина метра от брега пронизваше огледалната повърхност на езерото. Давид заплува в разгъналата се след нея бразда. Не бе пропуснал да забележи честите погледи, които неговата млада спътница отправяше към тези останки от разломен пейзаж. Беше се досетил, че шилестият гранитен стълб вероятно скоро ще се включи при разпределението на ролите в пиесата, която се опитваха да играят от сутринта.
27
Вид шаран. — Б. пр.
28
Става дума за вид морска риба. — Б. ред.
29
Различни знаци в нотописа. — Б. пр.