Звездната сянка
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Студени играчки са звездите #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездната сянка». Краткое содержание книги:
А звездното море вече гаснеше, сякаш прерязано с огромно кръгло острие. Дискът на планетата ни връхлиташе. Черна, безмълвна, без нито една светлинка по нея — никога не бях виждал Земята такава. Не бях виждал нито една обитаема планета, която да е обгърната от пълен мрак.
— Над нощната страна сме… — казах, вглеждайки се в тъмнината. Само да имаше поне една светлинка! Не може един свят така покорно да се отдава на нощта! Но на тъмния диск нямаше нито една искрица — само по ръба му, пречупени от атмосферата, блещукаха звездите.
Поправка. Тази планета няма нощна страна.
— Какво?
Тази планета не се върти около някоя определена звезда.
— А тук изобщо има ли ден? — попита Маша.
Каквото и да беше отношението ми към нея, можех само да й завиждам за интуицията й. Беше усетила това, което аз не успях да осъзная веднага, дори и след подсказването на кораба.
— Тук няма ден — казах. — Това е… това е блуждаеща планета.
— Не напразно геометрите са ги нарекли Сянката — изрече Маша доволно. На нея й беше лесно, едва ли беше изучавала задълбочено астрофизика и не можеше да разбере цялата нелепост на ситуацията.
— Значи това не е централният им свят… — каза Данилов след кратка пауза. — За какво може да служи подобна колония? Пьотър? Нещо научно?
— Общуваш ли с кораба? — подхвана изчислителят. — Той може ли да обясни?
Какво знаеш за тази планета?
Това е първият от откритите светове на Сянката. Единственият от световете, чиито координати са известни.
Колко колонии имат?
Не разполагам с такава информация.
Има ли живот на планетата?
Вероятно. Не разполагам с такава информация.
А какви са условията на планетата?
Провеждам сондиране… Гравитация — седемдесет и три процента от стандарта на Родината. Съотношението между сушата и водата — четири цяло трийсет и две стотни. Атмосфера — кислородно-азотна, годна за дишане…
Температура?
От минус осемдесет и два до плюс три.
Наложи се да си напомня, че температурната скала на геометрите използва за отправна точка температурата на човешкото тяло. Така че в това отношение този изгубен сред звездите свят беше най-обикновен, даже имаше по-скоро топъл климат.
Чудесно. Просто великолепно.
Най-накрая зад фантастичната ми идея стоеше поне един факт…
За сметка на какво температурата е такава?
Не разполагам с такава информация.
С каква информация за планетата разполагаш? И изобщо какво знаеш за световете на Сянката?
Не знам нищо за другите планети. Достъпните ми данни…
Докато разговарях с кораба, никой не отрони нито дума. Само Данилов си мърмореше нещо, прилепен към станалия прозрачен купол.
— Значи така — казах аз, като махнах ръка от терминала. — Корабът може да ни съобщи за Сянката само това, което има непосредствено отношение към пилотирането. Но все пак има нещо интересно…
— Изчезнали кораби? — лениво се поинтересува изчислителят.
Но, да, разбира се, той беше изпразнил паметта на разузнавателния кораб на Ример…
— Много е смешно, че аз узнавам всичко последен.
— Аз също не съм в течение — каза неочаквано Данилов. — Не мисли, че нашият приятел влечугоидът ни е съобщил всичко, което знае. Може би е бил по-откровен с аларите?
Изчислителят се направи, че не е чул заяждането.
— Стоп! — вдигнах ръка аз. — Успях да науча това-онова. Ако Карел знае повече, нека да допълни!
— Съгласен съм — каза изчислителят веднага.
— Корабът не притежава никаква информация за цивилизацията на Сянката. Никаква, освен това, че е опасна. Тази планета, изглежда, е единствената, на която геометрите са кацали. Корабите на геометрите се приближават към нея безпрепятствено. Никой не пречи на кацането им. Но в повечето случаи разузнавачите не се връщат.
— Същото съобщи и корабът на Ример — вметна изчислителят.
— Корабът е готов да ни остави на повърхността на планетата. Условията там са напълно подходящи за живот. Не са необходими защитни средства.
— Та това е блуждаеща планета… — каза Данилов.
— Да. Но температурата на повърхността й се колебае от минус трийсет до плюс четирийсет. Атмосферата е кислородна.
— Вируси, бактерии? — намеси се в разговора Маша.
— Вероятно обичайната ситуация — свих рамене аз. — Чуждите микроорганизми не представляват опасност.
— От всички правила има изключения. В течение ли си защо не летим до планетите на ховардите?
Да, знаех това. Расата от мънички симпатични същества — може би най-близки до земните млекопитаещи — уви, страдаше от няколко болести, опасни и за хората.