Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Секретите, отделяни от гениталиите на двата пола при сексуална възбуда, са без цвят и без мирис. Те правят органите хлъзгави и стимулират взаимното привличане и приятното протичане на половия акт. Затова те не бива да се отстраняват. От тях трябва да се различава бялото течение, от което страдат някои жени. То може да има много причини и изисква лечение от гинеколог.
След акта партньорите чувствуват нужда да си починат (един в друг или поне един до друг), за да може възбудата да утихне постепенно. Почивката им е необходима също така, за да отзвучат сърдечносъдовите промени.
Често се поставя въпросът за най-здравословната честота на сношенията. Тук ще кажем само, че няма общовалидни „норми“ и че за всяко време и за всяка двойка са най-важни индивидуалните потребности на двамата партньори. Ако пристъпваме към акта без влечение, а само за да „изпълним съпружеските си задължения“ или „планирания“ брой сношения, той най-вероятно ще завърши с разочарование. Не бива да тласкаме нито себе си, нито партньора си към полова активност, когато сме изчерпани. Принуденият коитус води по-скоро до нервност, отколкото до разтоварване. Разбира се, продължителната липса на желание трябва да стане повод за размисъл върху брака и за разговор или за явяване в брачната консултация за съвет. Честотата на сношенията е проблем само за двойки, при които единият от партньорите (най-често мъжът) ги желае ежедневно, а другият — по-рядко и по-слабо (най-често жените с недостатъчно либидо).
Когато партньорите се обичат, нежността на единия събужда желанията на другия. Ако въпреки това интервалите на потребностите на двамата партньори се различават съществено и те не сполучват да ги съчетаят, би трябвало да се стигне до компромис, макар че изработването на средна мярка не е идеално решение. С други думи, единият трябва да се задоволи с по-малко, а другият да бъде готов на по-голяма честота, макар да няма истинско желание за това. При всички случаи обаче и той, и тя трябва поне да знаят, че неудовлетворената сексуална възбуда може в крайна сметка да стане много мъчителна.
Често се говори, че сексуалното пренапрежение води до увреждане на здравето, но това никога досега не е било медицински доказано. Организмът се предпазва от претоварване чрез временната невъзможност да бъде събудено половото желание. Между равноправни партньори то непрекъснато се възобновява. Ако партньорите не чувствуват действителността като пречка за тяхното единство, а считат всеки служебен успех (негов или неин) за съвместно извоюван, те ще бъдат щастливи независимо от това, дали ое сношават по-често или по-рядко. Ако единият от двамата има затруднения в работата, уважението на другия му повелява временно да се въздържа от сексуална стимулация. Така любовта се проявява като взаимна помощ и като морална подкрепа. След съвместно преодоляване на критични положения и конфликти отново намереното полово единство ощастливява партньорите още по-дълбоко и по-трайно.
Ако единият от съпрузите е болен и неразположен към интимност, никой разумен човек не би искал сношение. Но бременността не е болест. За препоръчваното по-рано от различни лекари и религиозни секти въздържание или даже пълно отказване от сношение след зачатието не съществуват нито медицински, нито психологични основания. Мнението, че бременната жена няма желание за полово сношение, не е валидно за болшинството от жените. При много от тях във втората третина на бременността се забелязва дори увеличаване на либидото. Жени, които са склонни към спонтанни аборти, не бива да бъдат възбуждани често и силно през тези месеци, тъй като това може да доведе до аборт. Поради опасност от инфекция на родовите пътища 4–6 седмици преди и след раждането коитусът трябва да бъде преустановен.
На въпроса, дали по време на менструация е необходимо въздържане, се отговаря различно. Много гинеколози препоръчват въздържане през тези дни поради повишената опасност от инфектиране на жената и по естетични съображения. Други се въздържат да дават съвети, засягащи естетиката, тъй като не е задача на лекаря да преценява степента на културното и духовното развитие на пациентите си и тъй като той не е в състояние да реши кое е естетично от гледище на двама влюбени. Повечето мъже и жени се отказват от сношение по време на менструация с изключение на случаите на среща след продължителна раздяла. Най-добре е поне в първите дни, когато жената кърви най-обилно и трябва да се спазват хигиенните правила, това да не се върши.