Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Тези данни, които съответствуват на резултатите и от други подобни проучвания, ни принуждават да признаем голямото значение на клитора за сексуалната възбуда у жената.
Становището на някои психоаналитици, които считат клиторния оргазъм за незрял и непълноценен и признават само влагалищния за пълноценна, зряла и висша форма на сексуалното задоволяване на жената, изглежда съмнително. То се изгражда върху психоаналитичната теория, че половото развитие минава през орална8, анална9 и уретрална10 фаза; освен това според теорията на психоанализата липсата на пенис води у момичетата до завист към момчетата („завист за пениса“) и страхове, че са имали пенис, но са лишени от него („кастрационен комплекс“)11.
Вместо способността на някои жени за задоволяване чрез фрикции във влагалището и (или) чрез дразнене на клитора да се счита за богатство на техните преживявания, всички жени, непознаващи влагалищния оргазъм, бяха обявени за фригидни.
Тези възгледи проникнаха и в популярната литература за брака. По този начин някои жени, които не са в състояние да достигнат до влагалищен оргазъм, намериха написано „потвърждение“ за своята полова студенина. Така нещастната жена, белязана от теорията като фригидна, започна да вярва в това, а заедно с нея — и нейният разочарован партньор. Читателите на силно повлияна от такива възгледи литература едва ли не бяха предупреждавани да не „разглезват“ клитора с продължителни и настойчиви ласки, за да не би този уж незрял клиторен оргазъм да се затвърди. По-добре било жената да се откаже от полово задоволяване няколко месеца или години, за да можела по-късно да изживее по-пълно блаженството на уж по-хубавия, по-зрял и по-цялостен влагалищен оргазъм.
Жените, задоволяващи се с „малоценния“ клиторен оргазъм, независимо от големия им брой бяха класифицирани в групата на фригидните, без да ги питат кой от двата оргазъма е по-добър.
Без съмнение отговор на този въпрос могат да дадат само жени, които са изпитали и двата вида оргазъм (влагалищния и клиторния). По време на консултации сме анкетирали жени, които познават тези две реакции и могат да разкажат за своите усещания. Повече от половината са усещали по-силно и по-приятно клиторния оргазъм; останалите дават такава оценка на влагалищния или не са забелязали разлика. Първият понякога се разпространявал по цялото тяло и продължавал по-дълбоко, докато другият бил по-концентриран и по-бързо достижим, но не и по-слаб. При повечето от анкетираните жени силата на оргазмената реакция и душевното удовлетворение не са зависели сериозно от локализацията на оргазъма, а от пламенността на влечението и от силата на желанието за прегръдка.
Дори ревностните последователи на учението за психоанализата не можеха да игнорират наблюдението, че пренебрегнатият от тях клитор се възбужда лесно и че при повечето от жените сексуалната чувствителност е локализирана в него, а не във влагалището. Той е необходим за половото пробуждане и много от тях го използуват за мастурбация — даже и когато вече познават влагалищния оргазъм. Ако последният беше по-силен, това не можеше да се случи.
Като изход от тази дилема защитниците на психоанализата създадоха „теорията за странствуването“, съгласно която клиторното възбуждане при зрелите жени завършва с влагалищен оргазъм; според тях възбуждението не изминава този път от клитора до влагалището у изостанали в половото си развитие или в съзряването на цялостната личност жени и у невротички, годни само за повърхностни контакти, „нежелаещи да приемат мъжа“ (О. Шварц).
В същност опитът показва, че жената не заменя клиторния оргазъм с влагалищния, а го използува като втори източник за полово задоволяване. Някои жени смятат, че при тях най-напред се е събудило влагалищното усещане и едва по-късно — клиторната възбудимост. Някои изобщо не могат да определят къде чувствуват най-силната възбуда.
По-дълбокият анализ на психоаналитичната концепция за сексуалното развитие на жената показва, че тя е просмукана от утилитарното мислене, за което желанията на мъжа шеф са над всичко: „Анатомически пенисът приляга добре във влагалището. Фрикциите в него доставят най-силно удоволствие на мъжа. По този начин се постига най-дълбокото съединение. Съществува шанс да се достигне едновременно до оргазъма. Възможността за зачатие е най-голяма“. Това изглежда много правдоподобно и „естествено“. Но убедителното не е задължително да е вярно. Спекулативното мислене дори да е богато на идеи не води до верен научно обоснован отговор. До него може да се стигне само с изследвания на филогенезата и физиологията на сексуалността и с помощта на клиничния опит и резултатите от анкетни проучвания.
8
Свързана с устата — от os, oris = уста (лат.) (б.ред.).
9
Свързана с ануса — от anus = заден отвор (лат.) (б.ред.).
10
Свързана с уретрата — от urethra = пикочен канал (лаг.) (б.ред.).
11
Тази теория е отхвърлена от съвременната наука (б.ред.).