Бягащият човек
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Richard Bachman #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бягащият човек». Краткое содержание книги:
Действието се развива в близкото бъдеще, когато в света властва анархия и глад, а огромна развлекателна компания примамва хората да участват в смъртоносни игри, предавани по телевизията. Бен Ричардс, главният герой на романа, участва в такава игра, за да спечели пари за лекарства за болната си дъщеря. Играта се казва „Бягащият човек“, където единствената цел на главния герой е да остане жив.
…междинно отчитане — минус 058…
— За малко ни се размина на първата блокада — каза Брейдли, докато Ричърдс масажираше ръката си и се опитваше да я съживи. Чувстваше я така, сякаш призрак бе забил ноктите си в нея. — Онова ченге за малко да вдигне капака.
Брейдли изпусна облак дим. Ричърдс мълчеше.
— Как си? — попита след малко Брейдли.
— Оправям се. Извади ми портфейла. Още не мога съвсем да раздвижа ръката си.
— По-късно. Сега трябва да ти обясня как с Рич сме нагласили нещата.
Ричърдс запали втора цигара от огънчето на първата. Изтръпналата му ръка бавно се отпускаше.
— Имаш запазена стая в хотел на Уинтроп стрийт. Името му е Уинтроп хаус. Звучи изискано, но всъщност не е. Регистрацията е на името на Огдън Граснър. Ще го запомниш ли?
— Да. Веднага ще ме разпознаят.
Брейдли се пресегна, взе една кутия от задната седалка и я пусна в скута на Ричърдс. Беше продълговата, кафява, завързана с канап. На Ричърдс му приличаше на онези кутии, в които ти изпращат взетия под наем костюм за абитуриентската вечер. Погледна въпросително Брейдли.
— Отвори го.
Върху някаква сгъната черна дреха лежаха чифт очила с дебели, много тъмносини стъкла. Ричърдс ги остави на таблото и извади дрехата. Беше свещеническо расо. Под него, на дъното на кутията, лежаха броеница, Библия и виолетов епитрахил.
— Свещеник?
— Точно така — отвърна Брейдли. — Още сега ще се преоблечеш. Ще ти помогна. На задната седалка има бастун. Ще се преструваш на не съвсем сляп, но много слабо виждащ човек. Блъскай се в разни неща. Дошъл си в Манчестър, за да присъстваш на среща на Съвета на църквите във връзка с употребата на наркотици. Разбра ли?
— Да — каза Ричърдс. Колебаеше се, хванал с пръсти копчето на ризата си. — Под това нещо панталони носят ли се?
Брейдли избухна в смях.
…междинно отчитане — минус 057…
Брейдли бързо говореше, докато караше из града.
— В куфара ти в багажника има кутия с етикети, готови за залепване. На тях пише: «След пет дни върнете пратката обратно до компания „Брикхил Манифакчъринг“, Манчестър, Ню Хемпшир“. Рич и едно друго момче ги отпечатаха на пресата на Стабърс на Боилдстън стрийт. Всеки ден ми изпращай с експресна поща записите си. Слагай лентите в кутия с една от тези лепенки. Аз ще ги пращам на Игрите от Бостън. За този номер никога няма да се сетят.
Колата спря до бордюра пред Уинтроп хаус.
— Ще я паркирам пак в автоматичния гараж. Не се опитвай да излезеш от Манчестър преди да си променил външния си вид. Трябва да бъдеш като хамелеон.
— Колко време, мислиш, че ще съм в безопасност тук? — попита Ричърдс.
Помисли си, че се е оставил изцяло в ръцете на Брейдли. Май вече не можеше да действа разумно сам. Чувстваше умствената умора като мирис на тялото — струваше му се, че я подушва.
— Резервацията ти е за една седмица. Може да е спокойно през цялото време. Може и да не е. Действай по инстинкт. В куфара има едно име и адрес. Наш човек в Портлънд, Мейн. Ще те скрият за ден-два. Ще ти струва пари, но е сигурно. Аз трябва да тръгвам. Това е петминутна зона. Време е за парите.
— Колко? — попита Ричърдс.
— Шестстотин.
— Глупости, това дори не покрива разходите.
— Покрива ги. Остава и малко и за семейството.
— Вземи хиляда.
— На теб ти трябват мангизите, приятел. Ъ-хъ.
Ричърдс го гледаше безпомощно.
— За Бога, Бр…
— Изпрати ни повече, ако успееш. Изпрати ни един милион. Това ще ни оправи.
— Мислиш ли, че бих могъл?
Брейдли се усмихна мило и тъжно. Не каза нищо.
— Тогава защо? Защо правиш толкова много? Разбирам защо не ме предаде. И аз не бих го направил. Но може да си вкарал в беля твоите хора.
— Това няма значение. Те знаят залога.
— Какъв е залогът?
— Танто за кукуригу, ето какъв. Но ако не държим на нашето си, свършени сме. Няма нужда да чакаме въздуха. Направо можем да вкараме кюнеца от печката в стаята, да изключим телевизора и да чакаме.
— Някой ще те убие — каза Ричърдс. — Някой доносник ще те изпорти и ще свършиш в мазето с избити вътрешности. Ти или Стейси. Или майка ти.
Нещо мрачно проблесна в очите на Брейдли.
— Въпреки това лош ден се задава. Лош ден за копелдаците, напълнили стомасите си с месища. Виждам кръв по луната. Това е за тях. Виждам брадви и факли. Едно проклятие ще тръгне по улиците.
— Всичко това го е имало в продължение на две хиляди години…
Един звънец сигнализира за изтичането на петте минути и Ричърдс потърси с ръка дръжката на вратата.
— Благодаря ти. Не знам как да го кажа по друг начин…
— Тръгвай — отвърна Брейдли, — преди да са ме глобили. — Здравата му тъмна ръка сграбчи расото: — И когато те пипнат, отнеси няколко със себе си.