Бягащият човек
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Richard Bachman #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бягащият човек». Краткое содержание книги:
Действието се развива в близкото бъдеще, когато в света властва анархия и глад, а огромна развлекателна компания примамва хората да участват в смъртоносни игри, предавани по телевизията. Бен Ричардс, главният герой на романа, участва в такава игра, за да спечели пари за лекарства за болната си дъщеря. Играта се казва „Бягащият човек“, където единствената цел на главния герой е да остане жив.
Някой потупа с ръка капака. Ричърдс преглътна писъка си. Прах изпълваше ноздрите му и гъделичкаше гърлото му. Час по биология, на последния ред, драскащ инициалите си и тези на Шийла върху стария чин. «Кихането е рефлекторна функция на мускулите.» Така ще кихна, че ще ми хвръкне главата, но пак ще мога да забия куршума право в тиквата му и…
— Какво има в багажника, сър?
Безгрижният, малко отегчен глас на Брейдли:
— Резервен цилиндър, нещо не работи както трябва. Ключът е на таблото. Изчакайте, ще го донеса.
— Ако ми трябваше, щях да го поискам.
Отвори се другата задна врата. Затвори се.
— Тръгвайте.
— Пипай здраво, приятел. Дано го хванете.
— Тръгвай, мистър. Размърдай си задника.
Цилиндрите заработиха. Колата се повдигна и ускори. Още веднъж намали, но вероятно им дадоха знак да продължат — Брейдли включи на скорост и ускорението залепи Ричърдс за задната преграда на багажника. Дишаше с къси, уморени хрипове. Вече не му се кихаше.
…междинно отчитане — минус 059…
Пътуването му се струваше доста по-дълго от час и половина. Спряха ги още два патрула. Първия път изглежда беше обичайна проверка на документите, а на втория някакво ченге с провлачен говор и глас на бавноразвиващ се започна да обяснява на Брейдли как проклетите комуняги с моторите помагали на Ричърдс и на оня, другия тип. Лафлин още не бил убил никого, но се говорело, че изнасилил някаква жена в Топека.
След това единствените звуци бяха монотонното свистене на вятъра и писъкът на собствените му вдървени мускули. Ричърдс не заспа, но съсипаният му мозък най-накрая се предаде и потъна в някакво замаяно, полубудно състояние. Във въздушните коли, слава Богу, нямаше въглероден окис.
Сякаш векове след първата пътна блокада Брейдли включи на по-ниска скорост и колата се наклони леко встрани, докато изкачваше спиралата на изходната рампа на магистралата. Ричърдс бавно примигна. Струваше му се, че ще повърне. За пръв път му прилошаваше в кола.
Преминаха през серия от завои, спускания и изкачвания на някакво голямо пътно разклонение. Пет минути по-късно вече се чуваше шумът от натоварен градски трафик. Ричърдс непрекъснато се опитваше да извърти тялото си в друго положение, но беше невъзможно. Накрая се отказа и неподвижен зачака всичко да свърши. Дясната му ръка, извита под тялото, беше заспала преди час. Сега я усещаше като парче дърво. Можеше да я докосне с върха на носа си, но усещаше единствено натиска върху носа. Завиха надясно, после продължиха направо, а малко по-късно отново завиха. Стомахът му се качи в гърлото, когато колата хлътна надолу по някакъв силен наклон. Ехтенето на цилиндрите му подсказа, че са в затворено помещение. Бяха стигнали гаража. Изпусна една неволна кратка въздишка на облекчение.
— Имаш ли жетон, приятел?
— Ето го.
— Пети вход.
— Благодаря.
Потеглиха надясно. Известно време се изкачваха, след това спряха, завиха пак надясно и веднага вляво. Брейдли изключи от скорост, после двигателят замря и колата меко легна върху бетона. Край на пътуването.
След малко се чу глухият звук от отваряне и затваряне на врата. Стъпките на Брейдли се приближиха до багажника и тънката ивица светлина изчезна, когато ключът влезе на мястото си.
— Вътре ли си, Бени?
— Не — изграчи той. — Изпусна ме на щатската граница. Отвори тая проклетия.
— След секунда. Сега наоколо е пусто. Твоята кола е паркирана до нас. От дясната страна. Можеш ли да излезеш бързо?
— Не знам.
— Трябва да се постараеш. Хайде!
Капакът на багажника рязко се вдигна и вътре нахлу полумракът на гаража. Ричърдс се изправи на една ръка, прехвърли единия си крак над ръба и не можа да помръдне по-нататък. Схванатото му тяло крещеше. Брейдли пое ръката му и го издърпа навън. Краката му се подгъваха. Брейдли го хвана под мишницата и наполовина го заведе, наполовина го избута до очукания зелен уинт. Отвори вратата до шофьора, напъха Ричърдс вътре и я затръшна. Миг по-късно и той се мушна в колата.
— Господи. Стигнахме. Стигнахме, братле.
— Да — каза Ричърдс. — Отново на «СТАРТ». Получаваш двеста долара от банката.
Пушеха, а цигарите светеха като очи в тъмнината. За известно време никой не проговори.