Небето винаги е там
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ружа Мускурова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небето винаги е там». Краткое содержание книги:
В известен смисъл познавах Гарнет дори по-добре от неговата собствена съпруга, тъй като тя никога не можа да разбере защо той пропилява часове наред в това шумно, брулено от вятъра приспособление за летене, което пръска машинно масло в лицето ти. Аз разбирах защо.
Но най-любопитното нещо в моето приятелство с Дейвид бе фактът, че макар да бяхме летели много пъти заедно и да го познавах добре, аз нямах представа как изглежда и дори дали все още е жив. Тъй като Дейвид Гарнет бе не само пилот, но и писател и разговорите, които бяхме водили, и местата, над които прелитахме заедно, съществуваха само между смачканите корици на книгата му Заек в небето, публикувана в Лондон през 1932 г.
Начинът да опознаеш един писател не е във възможната среща с него, а в запознаването с неговите книги. Само в книгата той може да бъде максимално неподправен, открит и честен — няма значение какво говори в един изискан елитен кръг, угаждайки на обичайните условности. Можем да открием какъв човек е единствено в написаните страници.
Дейвид Гарнет пише, че след като прелетял 28 часа с инструктор и събрал 36 учебни часа, единственото нещо, което направил след първия си самостоятелен полет с Мот, било да слезе от кабината, да се усмихне и да се запише отново да лети. Това е всичко, което щяхме да разберем, ако го бяхме наблюдавали през онзи следобед в края на юли 1931 година на аеродрума „Маршал“.
Но дали наистина е останал толкова равнодушен след първото си солово летене. Ще трябва да напуснем летището, за да узнаем това.
„На половината път към къщи, аз се обърнах към самия себе си с глас, криещ презрение — нещо, което всъщност често ми се случваше.
— Ще летиш ли отново сам? — Да.
— Ще летиш сам? — Да!
— Отново ще летиш сам? — ДА!“
Това звучи ли ви познато? Когато се учеше да летиш и шофираше към къщи след поредното учебно летене, спомняш ли си онова снизходително съжаление, което изпитваше към другите шофьори, залепени за техните малки коли и техните малки магистрали. „Колко от вас току-що са слезли от самолет? Колко от вас преди малко са успели да надзърнат отвъд хоризонта и само преди десет минути са спечелили битката с обезумелия насрещен вятър, препускащ по тясната писта? Казвате, нито един от вас. Горките вие…А A3 ГО НАПРАВИХ“ и опъвайки назад кормилото на колата, почти можеш да почувстваш как тя олеква върху своите колела.
Ако си спомняте това време, то Дейвид Гарнет е ваш приятел — срещата ви с него в някоя антикварна книжарница ще ви струва около долар и нещо.
Хиляди томове са посветени на авиацията, но сред техните автори ние не откриваме автоматично хиляди нови необикновени истински приятели. Запомняме само онзи рядко срещан писател, който не само регистрира факти и събития от живота си, а оживява в книгата си, давайки й много от себе си, търсейки смисъла на нещата. Авторите, които пишат за летенето и пилотират самолети, обикновено можете да намерите един до друг на някоя усамотена лавица, в някой ъгъл на книжарницата.
Има безброй книги за авиацията от Втората световна война, но почти всеки един от техните създатели е погълнат от фактите и увлекателните приключения и избягва да говори за значението на събитията и тяхната символна стойност. Вероятно този писател се страхува, че ще бъде помислен за егоист, а може би забравя, че всеки от нас, който достигне една стойностна цел, се превръща в символ на стремежите и усилията на цялото човечество. В този момент думата „Аз“ не означава егоцентричния Дейвид Гарнет, тя побира в себе си всеки, който е обичал знанието, жадувал го е и се е борил за него — онзи, който се е качил за първия си самостоятелен полет в нашия Мот.
Преливането между факти и значение, както и пълната откровеност, правят осезаемо присъствието на автора, събират ни заедно в една самолетна кабина, насочват ни към срещата със собствената ни съдба. Когато вървиш заедно с някой друг към своята участ, то този някой става твой приятел.
Така например се запознах с пилот на име Бърт Стайлс в книгата, която той бе нарекъл Серенада на Голямата птица. Голямата птица е Боинг В-17 — летящата крепост, изпращана на военни мисии в Англия, Франция и Германия.
Пилотирането заедно с Бърт Стайлс ни отегчи до смърт от войната — седим по осем часа на ден на дясната седалка, летим и воюваме или само летим и не правим нищо, тъй като командирът воюва вместо нас. Кислородът се запарва под маските ни, огънят на немската противовъздушна артилерия проблясва в черно и жълто и утихва, самолети Месершмит и Фо-ке-Вулф, украсени с черни кръстове се насочват наклонени на една страна към нас в директна атака, жълт огън припламва откъм оръдието на носа, чува се глухият звук от удар, разхвърчават се отломки, в далечината падат бомби и цялата, цялата ескадрила е обсипана с огън, отново силно тупване, оранжеви пламъци от дясното крило, издърпване на лоста за стрелба и Проливът, най-сетне красивият Пролив, напредваме, приземяваме се, най-сетне у дома, на земята, и храна без вкус, и легло без сън, и изведнъж лейтенант Порада включва лампите, за да каже „Хайде, ставайте“, закуска в два и половина, инструктаж в три и половина и запалваме машините, и излитаме, и сядаме там на онази дясна седалка, докато кислородът се спари под маските, немската противовъздушна артилерия проблясва в жълто и черно и утихва, самолети Месершмити и Фоке-Вулф, украсени с черни кръстове, се насочват, наклонени на една страна, към нас в директна атака, жълт огън припламва откъм оръдията на носовете им…