Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
— Той ще спре изригването.
— В замяна на какво? — попита руснакът и се втренчи в Сянката на Аспазия, докато се отпускаше на седалката.
— На нокът.
— Не мислиш ли…
Търкот го прекъсна.
— Нямаме време за мислене. Всички трапове ли са вдигнати? Люковете затворени ли са?
Яков кимна с глава.
— Да.
Търкот си погледна часовника. От кратера на Рано Кау вече определено се вдигаше дим. Сянката на Аспазия седна пред пулта. Корабът-майка бавно набра височина и на около три хиляди метра спря.
— А сега? — попита майорът.
Сянката на Аспазия не му обърна внимание и плъзна ръце над светещите шестоъгълници, които заемаха голяма част от контролния пулт. Търкот настръхна.
— Какво правиш?
— Каквото ти казах — отвърна съществото. — Гледай.
По-леката от скалата наоколо магма се издигаше към повърхността на планетата. На около три километра под Рано Кау тя започна да топи скалната маса и образува грамадна кухина, широка над километър и половина. Този процес даде на Търкот нужното време да качи на борда всички от острова.
Сега налягането бе огромно и магмата нямаше къде да отиде, освен отново нагоре. Водата в езерото в кратера закипя от горещите газове, предшестващи магмата. Вдигна се пара, последвана от газ. Битката между водата и газа продължи няколко минути, после магмата избра друга посока, изля се в камерата на пазителя, напълни я и се насочи към една пукнатина в стената.
Търкот потръпна, когато обърнатата към морето страна на Рано Кау избухна и изстреля във въздуха камъни, големи колкото къщи. Над морето и острова се понесе вълна от горещ газ и уби всичко живо. Моаите бяха обгорени и новата им боя, която трябваше да ги превърне в туристическа атракция, беше стопена.
Майорът погледна към другите вулкани в другите два края на острова. От кратерите им излизаше дим. По склона на Рано Кау потече яркочервена магма и със съскане стигна до океана.
Подът под краката му завибрира от енергийния импулс, който корабът-майка изстреля към острова. Той потъна в земята без видим резултат. След пет секунди последва в втори импулс.
Енергията премина през кипящата магма и разтърси земята. Стигна до границата между кората и външното ядро, разпръсна се и разби скалата, която потъна в магмата и прекъсна потока. Нещо повече, амплитудата и честотата на ударната вълна бяха обратно пропорционални на енергията, която я бе образувала. Това беше нещо, което можеше да знае само Сянката на Аспазия. Възпиращият ефект се разпространи от Великденския остров и противодейства на енергията, освободена при изригването на вулкана.
Сянката на Аспазия натисна още няколко бутона и се обърна на седалката.
— Направих каквото поиска. Сега си тръгвам.
Търкот не виждаше промяна на екраните — положението като че ли не се влошаваше, но от Рано Кау все още течеше лава и другите два вулкана продължаваха да пушат.
— Имаш цяла вечност — отвърна той. — По-добре да изчакаме малко преди да те пуснем.
— Ти ми даде думата си.
— И ще я удържа.
— Попитай вашите учени с техните измервателни устройства — упорстваше Сянката на Аспазия. — Те ще покажат, че планетата отново е в покой. — На тънките му устни плъзна усмивка. — Аз вече не представлявам опасност. Артад и Роякът… — той сви рамене, — те са вашият проблем. Ако ми дадеш този кораб, ще ви помогна да се справите с тях.
— С удоволствие бих се справил и с теб — отвърна Търкот. — Всяко нещо с времето си.
— Нямаш представа за цялата картина — заяви Сянката на Аспазия.
— Ти не ми я обясни.
Съществото скръсти ръце и няколко дълги секунди го наблюдава.
— Направих каквото искаше.
Търкот кимна към изхода.
— Върви.
Сянката на Аспазия се изправи и излезе, без да каже нищо повече.
— Нямам му доверие — рече Яков.
— Аз също, но поне сега се избавихме от него. — Търкот зае току-що освободеното от Сянката на Аспазия място, хвана щурвала и обърна носа на кораба-майка на север към Хавай. През корпуса се разнесе екотът на една от скобите, освобождаващи нокътя.
Търкот усещаше неодобрението на руснака и се чувстваше принуден да аргументира постъпката си.
— Просто искам, когато веднъж завинаги приключим с това, на Земята все още да има хора, които да се зарадват на победата. Стига повече жертви.
Яков тежко въздъхна и отново седна.
— Разбирам. Но в историята на моя народ има безброй прекалено скъпи победи. А битките и войните като че ли никога не свършват. Наполеон. Хитлер. И предателствата. Предавало ни е собственото ни правителство. Затова не вярвам на Сянката на Аспазия, но разбирам защо сключи тази сделка с него.