Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
— Ако някой от вулканите на Великденския остров изригне, може ли да предизвика верижна реакция? — попита Търкот.
— Трябва да допуснем, че аирлианците — и пазителите — знаят повече за тектоничните плочи от нас — отвърна Куин. — Не виждам причина да не вярвам на Сянката на Аспазия.
Майорът се намръщи.
— Освен че почти никога не ни е казвал истината.
— Готов ли си да поемеш риска? — попита Куин.
Търкот погледна пред себе си и видя точица на хоризонта.
— Почти стигнахме. Можем ли да направим нещо, за да предотвратим това изригване?
— Ще проверя.
— Провери, но бързо — каза Търкот, докато корабът-майка се носеше към острова. Той го спря над летището, после бавно го спусна точно над пистата. Хиляди се стълпиха наоколо, наблюдавайки гигантския кораб със страхопочитание и надежда.
— Отвори трюмовете — нареди майорът.
Яков седеше пред друг пулт и използваше информацията, която бе получил от главния пазител. Люковете на трюмовете с плъзгане се отвориха и от тях се спуснаха метални трапове. След кратко колебание хората се втурнаха напред. Търкот погледна дисплея. Въобразяваше ли си, или над Рано Кау вече се вдигаше тънка струя дим?
Той се изправи и грабна автомата си.
— Съобщи ми, когато всички се качат.
Яков го стрелна с поглед.
— Къде отиваш?
— Да си поприказвам с нашия приятел.
Майорът се върна в помещението на главния пазител, където беше завързан Сянката на Аспазия.
— Руснакът предаде ли ти съобщението ми? — попита съществото още щом Търкот влезе в залата.
— Да.
— Наясно ли си с опасността?
— Ако не лъжеш, да.
— Не лъжа и мога да го спра.
— Как?
— Не си способен да разбереш.
Търкот вдигна автомата.
Сянката на Аспазия поклати глава.
— Можеш пак да ме убиеш, но това ще ти струва ценно време.
— Какво искаш?
— Същото като преди. Само че сега твоят залог е много по-висок.
Майорът безмълвно отпусна оръжието си. Изтекоха няколко минути.
— Времето ти изтича — обади се Сянката на Аспазия.
Търкот мълчеше.
След още няколко минути Сянката на Аспазия се размърда и опъна въжетата си.
— Скоро процесът ще стане необратим.
— Искаш от мен да приема две предположения — каза Търкот. — Първо, че ако изригне, вулканът ще предизвика верижна реакция в района на целия Тих океан. Второ, че ако това е вярно, ти си в състояние да спреш започнатото.
— Това са факти.
— Според теб.
— Не можеш да си позволиш да не ми повярваш.
— Мога, естествено — възрази Търкот. — Някога в многобройните си превъплъщения играл ли си покер?
— Да играя ли? Аз не си играя игрички.
— Жалко. — Търкот потъна в мълчание. Накрая гласът на Яков обяви, че всички от Великденския остров са на борда. — Спасихме всички — каза майорът на Сянката на Аспазия.
— Спасили сте няколко хиляди — отвърна съществото. — Ами милионите, които скоро ще загинат?
— Цената ти е прекалено висока. Никога няма да ти дам кораба-майка. Категорично.
— Тогава ще загинат милиони.
Търкот усещаше неотложността. Усещаше, че има голяма вероятност Сянката на Аспазия да лъже, ала можеше ли да си позволи да рискува?
— Ако предотвратиш изригването, ще те пусна и ще ти дам един нокът.
Сянката на Аспазия просто се взираше в него.
Офицерът от спецчастите пак вдигна автомата.
— Другата ти възможност е да продължиш да умираш след всяко следващо съживяване. Мисля, че това ще те накара да копнееш за предишния си живот. И ще пия от Граала, за да превърна безсмъртието ти в ад.
Сянката на Аспазия се намръщи.
— Много пъти си се опитвал да ме излъжеш, но сега ми се струва, че казваш истината.
— Искаш ли да потвърдя подозренията ти? — Търкот постави показалец на спусъка.
— Ноктите не могат да осъществяват междузвездни скокове — посочи Сянката на Аспазия.
— Това не е мой проблем. Освен това, както си забелязал, имаш колкото искаш време.
— Приемам сделката.
Търкот не отпусна веднага автомата. Разбираше, че съществото бе капитулирало прекалено бързо, но знаеше също, че няма много време. Факт, който Сянката на Аспазия също съзнаваше.
— Какво ти е нужно, за да спреш изригването? — попита майорът.
— Достъп до контролната зала — отвърна Сянката на Аспазия. — Можеш да ме държиш на мушка, ако искаш.
Търкот пусна автомата да виси на ремъка, извади ножа си, мина зад гърба на съществото и преряза въжетата.
— Да вървим.
Сянката на Аспазия се запъти към коридора. Търкот го побутна с цевта на автомата.
— Тичай.
Затичаха по главния коридор. Докато минаваха покрай вратите, Търкот чуваше приглушения рев на хилядите, натъпкани в различните трюмове. Влезе в пилотската кабина и вдигна ръка, за да покаже на рязко обърналия се Яков, че всичко е наред.