Приказният кораб

Светлината идваше само от небето. Още не наближаваше зазоряване и нощната картина изглеждаше малко по-ярка, отколкото при пълнолуние на Земята. Гигантските звезди, някои толкова едри, че приличаха на отчупени от луната парчета, препълваха небесата. Между тях и зад тях, дори и пред най-мощните, висяха широки платна и ивици. Бяха облаци космически газ, чиято величавост никога не преставаше да вълнува по-чувствителните сред човечеството по Реката.

Сам Клемънс облиза от устните си киселия вкус на напитката, която бе погълнал предната вечер, заедно с още по-киселия вкус на съня и несигурно се затътри по пода. Когато стигна до бюрото, очите му бяха напълно отворени. Той взе запалка и допря горящия й край до каменната лампа, пълна с рибено масло.

Отвори един от илюминаторите и се загледа към Реката. Преди година би съзрял само плоско поле, широко около миля и половина и застлано с ниска жилава яркозелена трева. Сега го покриваха грозни камари струпана пръст, дълбоки ями и множество постройки от бамбук, в които имаше тухлени пещи. Това бяха неговите стоманолеярни, работилницата му за стъкло, неговите циментови фабрики, рафинерии, ковачници, оръжейни, лаборатории и неговите цехове за азотна и сярна киселина. На около половин миля се виждаше стена от борови трупи, обкръжила първия метален кораб, който той щеше да построи.

Вляво пламтяха факли. Дори нощем хората изравяха буците сидерит и извличаха на повърхността никелово-железните парчета.

Зад него някога се намираше гората от по хиляда фута високи железни дървета, няколко разновидности на бор, бял и черен дъб, тисове и бамбукови гъсталаци. Те бяха се извисявали по хълмовете в планинското подножие. Повечето хълмове си бяха на мястото, но дърветата, с изключение на железните, бяха изчезнали заедно с бамбука. Само тази порода успя да устои срещу стоманените брадви на хората на Клемънс. Високата трева бе окосена, нейните влакна бяха химически обработени за направата на въжета и хартия, ала корените й бяха толкова здрави и оплетени, че не си струваше усилията да ги изкопаят. Твърде много труд и материали се похабиха за копането през килима на ниския треволяк в равнината, за да се стигне до метала. Не се измерваха в пари, защото тук те не съществуваха, а в пот, изтрит камък и затъпена стомана.