Приказният кораб
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: riverworld #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказният кораб». Краткое содержание книги:
Мъжът носеше парче плат като кърпа, увита около кръста и закрепена с магнитни закопчалки, а сандалите му бяха изработени от кожата на китоподобния речен дракон. Около набъбналия от мускули врат висеше наниз от ярко оцветени прешлени на рогата риба. В огромната си мощна длан стискаше дървената дръжка на внушителна бойна брадва, направена от стомана. Бледосините му очи се впиваха в Самюъл Клемънс, широкото му лице с орлов нос беше мрачно.
Тогава Сам изкомандва на лоцмана: „По-бързо! По-бързо! Пълен напред!“
Грамадните перки на гребните колела започнаха устремно да се потапят във водата. Потрепването се усещаше дори през изолираната със стъклопласт палуба. Внезапно русият мъж — Ерик Кървавата брадва, кралят на викингите от десети век — се озова в рубката и закрещя срещу Сам Клемънс на старонорвежки: „Предател! Говно от адско изчадие! Казах ти, че ще те чакам по бреговете на Реката! Ти ме предаде, за да вземеш желязото на падналата звезда и да построиш своя голям речен кораб!“
Сам избяга от рубката надолу по стъпалата — от палуба към палуба, — надолу в тъмните недра на трюма, но Кървавата брадва го следваше на две крачки.
Клемънс претича край колосалните ротори на електромоторите и попадна в стаята на химиците, където инженерите произвеждаха калиев нитрат от човешки изпражнения и го смесваха със сяра и въглен за получаване на барут. Докопа запалка и каучуков факел, натисна плъзгача и от кутията се подаде нажежена до бяло жичка.
„Спри или ще взривя целия кораб!“ — изръмжа той.
Ерик спря, ала продължаваше да размахва голямата брадва. След това произнесе ухилен: „Хайде де! Не ти стиска! Обичаш речния кораб повече от всичко друго, дори повече от твоята невярна, но скъпоценна Ливи! Не би го погубил с взрив! Затова ще те съсека на две с брадвата си и после ще взема кораба за себе си!“
„Не! Не! — викаше Сам. — Няма да посмееш! Не можеш! Не можеш! Това е моята мечта, моята любов, моята страст, моят живот, моят свят! Не можеш!“
Норвежецът пристъпи към него, а секирата свистеше над главата му.
„Не мога ли! Само стой и гледай!“
Клемънс зърна през рамо някаква сянка. Тя помръдна напред и се превърна във висока фигура, лишена от лице. Беше Хикс, Тайнственият непознат, изменникът на Етичните, който изпрати метеорита, за да се разбие в Речната долина, а Сам да има желязото и никела за построяването на своя уникален красавец на тази бедна откъм минерали планета. И за да доплава нагоре по Реката до северното полярно море, където Мъгливата кула или Великият граал, както и да бъде наречен, се крие зад студената завеса. И Сам, добрал се до нея с единадесетте мъже, подбрани от Хикс за неговия още неразкрит план, щяха да нападнат Кулата и да открият… какво? Каквото имаше в нея.
„Непознати! — повика го американецът. — Спаси ме! Спаси ме!“
Смехът повя като северен вятър, смразяващ вътрешностите му.
„Спасявай се самичък!“
„Не! Не! Обеща ми!“ — крещеше Клемънс. После очите му останаха отворени и последното му охкане замря. Дали беше сънувал, че охкаше?
Той седна в новото си легло. Матракът представляваше изтъкана от бамбукови влакна материя, напълнена с гигантските листа на желязно дърво. Одеялото му се състоеше от пет кърпи, събрани с магнитни закопчалки. Леглото се намираше до стената на голяма стая с размери двадесет на двадесет фута. Съдържаше бюро, кръгла маса и около дузина столове, всичките от бамбук или чам, дори имаше нощно гърне от печена глина. Забелязваха се също лъскава дървена кофа, до половината пълна с вода, висока и широка рамка с множество дупки за пъхане на хартиени свитъци, стойка с бамбукови и чамови копия, снабдени с кремъчни и стоманени остриета, тисови лъкове и стрели, бойна брадва от никелова стомана и четири дълги стоманени ножа. На една от стените стърчаха две дузини окачалки, отрупани с бели кърпи. От куките за шапки висеше морска офицерска фуражка, изработена от кожа и покрита с тънък бял плат.
На масата бе оставен неговият граал — сив метален цилиндър с метална дръжка.
Върху бюрото имаше стъклени шишета с черно мастило от сажди, няколко костени писалки и една от никелова стомана. Хартията до тях беше направена от бамбук, макар да личаха и няколко пергаментови листа, приготвени от стомашната тъкан на рогата риба.
Стъклените прозорци (той ги наричаше илюминатори) даваха панорамен изглед от всяка точка на стаята. Доколкото Сам Клемънс знаеше, тази къща бе единствената с подобни прозорци в цялата Речна долина. Несъмнено беше една-единствена поне на десет хиляди мили и в двете посоки от това място.