Птици, животни и роднини

Когато разправихме тези случка на Спиро, той побесня.

— Божички, госпожи Дарълс — каза той със зачервено от гняв лице. — Защо не дадеш на господари Леслис да застреляш кучи син?

— Не мисля, че това е решение на въпроса, Спиро — обясни мама. — Ние искаме да разберем дали този човек има изгледи да спечели делото.

— Спечелиш! — каза Спиро с най-голямо презрение. — Това копеле нищо не спечелиш. Само оставиш на мен. Аз оправиш.

— Да не направиш нещо прибързано, Спиро! — предупреди мама. — Само ще се усложни работата.

— Аз няма направиш нищо прибързано, госпожи Дарълс. Но аз оправиш това копеле.

В продължение на няколко дни той ходи насам-натам с вид на мрачен конспиратор. Сключил гъстите си вежди над челото в израз на невероятно съсредоточаване, той отвръщаше на въпросите ни едносрично. Около две седмици преди да се гледа делото, всички бяхме отишли в града да се разсеем из пазара. Накрая, отрупани с покупки, се отправихме към широката Еспланада, озеленена от двете страни с дървета, и седнахме да пийнем по нещо. Разменяхме си поздрави с многобройните ни познати, които минаваха край нас. Спиро, който скришом се озърташе, като че го дебнеха врагове, изведнъж се наежи. Вдигна огромния си корем и се наведе през масата:

— Господари Леслис, вижда оная човек там, оная с бяло коси?

Той посочи с пръста си, подобен на кебапче, към един спретнат нисък човек, който кротко сърбаше чашка кафе под сянката.

— Е, кой е той? — попита Лесли.

— Съдии — отвърна Спиро.

— Кой съдия?

— Съдии, който гледаш твое дело — обясни Спиро. — Аз искаш ти отиваш там и говориш с него.

— Мислиш ли, че това е разумно? — каза Лесли. Може да помисли, че си пъхам носа в правораздаването, и да ме осъди на десет години затвор или нещо подобно.

— Божичко, не! — възкликна Спиро, ужасен от подобна мисъл. — Той няма сложиш господари Леслис в затвор. Той знаеш добре какво правиш така, докато аз тука.

— Но дори и така да е, Спиро, не мислиш ли, че на него ще му се стори малко странно, ако Лесли изведнъж го заприказва? — попита мама.

— Божке, не! — каза Спиро.

Той се огледа, за да се увери, че никой не ни чува, наведе се напред и прошепна:

— Той събираш марки.

Семейството се смути.

— Искаш да кажеш, че е филателист? — запита Лари.

— Не, не господари Ларис! Той не от тях. Той женен човек имаш две децата.

Целият разговор стана по-объркан от всички разговори, които обикновено водехме със Спиро.

— Какво — попита спокойно Лесли, — общо има това, че събира марки?

— Аз заведеш теб там — отговори Спиро, като разкри за пръв път макиавелианската сложност на своя замисъл, — и ти казва него, че намираш марки от Англия за него.

— Но това е подкупничество — каза възмутена Маргарет.

— Не е подкупничество, госпожици Марги — възрази Спиро. — Той събираш марки. Той искаш марки.