Птици, животни и роднини
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птици, животни и роднини». Краткое содержание книги:
Неохотно влязох да кажа на семейството, че Роджър пак бе направил беля.
— Господи! — изпъшка Лесли и с мъка се изправи. — Пак ти и твоите ужасни животни!
— Хайде, хайде, миличък — поде мама умиротворяващо. — Какво е виновен той, че Роджър трепе пилета?
— Пуйки — каза Лесли. — Бас държа, че ще иска безбожно много пари.
— Почисти ли верандата, миличък? — попита мама.
Лари махна от лицето си огромна, напоена в одеколон кърпа.
— Отървахме ли се от миризливите неща от верандата? — заинтересува се той.
Мигновено отвърнах, че ей сега ще почистя, и последвах Лесли, за да разбера резултата от разговора със собственика на пуйките.
— Е — войнствено започна Лесли, прекрачвайки на верандата, — какво искаш?
Човекът зае мазна, унизителна, угодническа и напълно отблъскваща поза.
— Бъди щастлив, кирие, бъди щастлив — поздрави той.
— Бъди щастлив — отговори Лесли с груб тон, който загатваше правилния му усет за този човек. — За какво искаш да ме видиш?
— Пуйките ми, кирие — обясни човекът. — Извинявам се за безпокойството, но кучето ви, видите ли, изпотрепа пуйките ми.
— Е — попита Лесли, — колко пуйки?
— Пет, кирие — отговори селянинът, клатейки тъжно глава. — Пет от най-хубавите ми пуйки. Аз съм беден човек, кирие, иначе изобщо нямаше да отварям въпрос…
— Пет! — учуди се Лесли и ме погледна въпросително.
Отвърнах, че е съвсем възможно. Ако пет истерични пуйки са изскочили от някой миртов храст, не се съмнявах, че Роджър ги е умъртвил всичките. Това поначало добро и дружелюбно куче, щом веднъж се разгневеше, можеше да се превърне в безпощаден убиец.
— Роджър е добро куче! — каза решително Лукреция.
Тя се беше примъкнала до нас на верандата и явно изпитваше към собственика на пуйките същата неприязън, каквато и аз. Освен това в нейните очи Роджър беше като ангел.
— Е — Лесли се опита да излезе майсторски от тежкото положение, — щом е утрепал пет пуйки, добре пет пуйки. Такъв е животът. Къде са?
Последва кратка тишина.
— Пуйките ли, кирие? — нерешително попита собственикът на пуйките.
— Пуйките, пуйките — викна нетърпеливо Лесли. Умрелите пуйки, разбираш ли? Ясно ти е, че не можем да платим, докато не ги покажеш.
— Но това е невъзможно! — каза развълнуван собственикът на пуйките.
— Какво значи невъзможно! — попита Лесли.
— Ами невъзможно е да донеса пуйките, кирие отвърна той, осенен от внезапно хрумване, — защото кучето ви ги изяде.
Това предизвика изблик на силно възмущение. Всички знаехме, че Роджър е прехранено и злоядо куче. Макар че трепеше пилета, нищо не бе в състояние да го накара да ги изяде.
— Лъжи! Лъжи! — изписка Лукреция с насълзени от вълнение очи. — Той е добро куче.
— Той никога в живота си не е ял умъртвено от него животно — извика Лесли. — Никога.
— Само пет от пуйките ми! — каза дребният човек. — Изяде пет от пуйките ми!
— Кога ги утрепа? — изрева Лесли.
— Тая сутрин, кирие, тая сутрин — отговори човекът и се прекръсти. — Аз самият го видях. И ги изяде всичките.
Намесих се да обясня, че тази сутрин Роджър е бил с мен в лодката и въпреки че се отличава с висока интелигентност, не разбирам как може да изяде цели пет пуйки в стопанството на тоя човек и едновременно да е с мен в лодката.
Лесли беше изживял една мъчителна сутрин. Единственото нещо, което му се искаше, бе да си лежи на канапето и да си чете наръчника по балистика. Но най-напред аз почти го бях задушил е анатомичните си проучвания върху морската костенурка, а сега този дребен пиян човек се опитваше по мошенически начин да измъкне от него парите за пет пуйки. Лесли и без това не можеше да сдържа гнева си, но сега направо кипна.