Мечът на Гедеон

— Господин Крю, с огромно съжаление трябва да ви съобщя, че господин У почина преди около половин час.

Гедеон се втрещи.

— Ужасно съжалявам — каза докторът.

— И не ми се обадихте… за да съм с него в последния му миг!

— Опитахме се да се свържем с вас на оставения от вас номер.

„По дяволите“, помисли Гедеон. Беше изгубил джиесема си в реката.

— Господин У показваше признаци за стабилизиране и известно време бяхме обнадеждени. Но той беше ранен много тежко и получи сепсис, което се случва често при такива травми. Направихме всичко възможно, но не успяхме да го спасим.

Гедеон мъчително преглътна. Орхидея утешително сложи ръка на рамото му.

— Има някои документи, за съжаление задължителни, които трябва да попълните като негов най-близък. За погребението и още някои подробности. — Лекарят му подаде кафяв плик. — Не е нужно да го правите веднага, но бихме искали да знаем колкото се може по-скоро. След три дни тялото на господин У ще бъде откарано в градската морга и там ще изчакат вашите инструкции. Искате ли да уредя да го видите?

— Хмм, не, не, няма нужда. — Гедеон взе плика. — Благодаря, докторе. Много ви благодаря за всичко.

Лекарят кимна.

— Марк случайно… да е казал нещо, преди да умре? Когато сутринта разговарях със сестрата, тя ми съобщи, че идвал в съзнание. Ако е казал нещо, каквото и да е, даже да е прозвучало безсмислено, искам да знам.

— Господин У проявяваше признаци, че идва на себе си, но така и не дойде в съзнание. Не каза нищо. И после получи сепсис. Ужасно съжалявам. Ако това е някаква утеха за вас, той изобщо не страда.

— Благодаря ви, докторе.

Лекарят кимна и си тръгна.

Гедеон се тръшна на един стол. Орхидея седна до него и го изгледа загрижено. Той бръкна в джоба си, извади пачка банкноти и й я подаде.

— Това е за теб. Когато си тръгнем от болницата, ще се качим заедно на такси, обаче аз ще сляза след малко, а ти ще продължиш закъдето искаш.

Тя не взе парите.

— Благодаря ти за помощта — прибави Гедеон. — Много съм ти признателен.

— Крейтън, Крю или както там се казваш, наясно съм, че тая работа няма нищо общо със системата на Станиславски. Ти си много готин, а аз отдавна не съм срещала готини хора. Искам да ти помогна, каквото и да си намислил. — И стисна ръката му.

— Мерси, ама трябва да го свърша сам. — Още докато го казваше, разбра, че думите му звучат неубедително.

— Но… ще се видим ли пак? Не ми пука за парите.

Той я погледна и изражението й го изуми.

Понечи да излъже, ала реши, че в крайна сметка истината е по-безболезнена.

— Не. Няма да ти се обадя. Виж, парите са твои. Заслужи си ги. — И нетърпеливо размаха пачката.

— Не ги искам. Искам да ми се обадиш.

— Виж — колкото можеше по-студено заяви Гедеон. — Това беше сделка и ти си свърши работата добре. Взимай парите и тръгвай.

Орхидея дръпна пачката от ръката му.

— Задник такъв. — После се обърна и той се опита да не забелязва сълзите й.

— Сбогом — каза Гедеон и скришом потрепери.