Отпусни му края
- Автор: Потър Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Драйчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Отпусни му края». Краткое содержание книги:
Чувствайки се като новото момиче в клас, тя се въртеше нервно в края на студиото, което се простираше пред нея като гигантски военен хангар. Всеки и всичко беше толкова непознато. Страхливо разгледа работещите хора около себе си. Уверени хора. Плашещи хора.
— Здрасти! — Типична жена-дете от Ел Ей, обута в зелени панталони (размер 0, дълги) и със завързана около невъзможно тънката й талия тениска, се насочи към нея. Носеше характерната за продукцията униформа: клипборд, пейджър и уоки-токи. И изглеждаше на не повече от деветнадесет. Франки й хвърли бегъл поглед и моментално съжали, че бе решила да се облече като за неделна разходка на кучето в парка. Вместо да изглежда небрежна, но все пак модерна и привлекателна като малката „мис зелени панталони“, тя изглеждаше като демодирана непривлекателна безформена повлекана.
— Аз съм Тина от производство.
Работата на Тина беше да посреща и поздравява. Тя излъчваше престорена дружелюбност. Умение, което беше научила като продавач-консултант в магазин за дрехи. Което обясняваше панталоните.
— Ти ли си асистентката на Райли?
Асистентката на Райли. Думите оставиха яркочервена следа като от шамар по нейното его. Все още я болеше, че трябваше да признае, че е неговата нова асистентка. Това почти я уби. Особено когато трябваше да застане на паркинга, без да каже и дума, а той я товареше като муле. Знаеше, че го прави нарочно, за да й го върне, но какво можеше да направи? Искаше да му каже да си завре работата отзад, но трябваше да преглътне гордостта си и просто да се примири. Сега повече от всеки друг път.
Тина покара правоъгълния си нокът по списъка с имена на клипборда си. Това напомни на Франки за привлекателните момичета, които стояха до охраната на входовете на популярните барове в Сохо и самодоволно казваха на треперещите отвън посетители, отчаяни фенове на Роби Уилямс: „Ако не сте в списъка, няма да влезете“.
Но Тина не беше британска кучка. Тя беше ентусиазирана американка.
— Стрррахотно! — възкликна, като използва цветния си маркер, за да тегли къдрава черта през списъка си. — Определено ти е място до сцената с джунглата, така че… — Тя бе прекъсната от пейджъра си, който започна да звъни и да издава пронизителен звук.
— О, боже! — ахна, сбърчи чело и премина от радост към трагедия като актрисата, която си мечтаеше да стане. — Трябвам им в гардероба. Настанявай се ето там.
Тя презрително помаха към клетката с лъвовете, преди да се изпари през студиото, раздаваща команди по уоки-токито си, за да поддържа идеалния баланс между стрес и контрол над положението.
Клетката на лъвовете? Това беше моментът на истината. Сега трябваше да изглежда така, сякаш знае какво прави. Въпреки че нямаше никаква идея. Притеснено хвърли поглед към краля на джунглата, който се облизваше и я наблюдаваше гладно. Какво всъщност искаха да кажат с това — да те хвърлят на лъвовете?
Глава 16
След десет минути щъкане по пода на колене и длани, за да отвори чантите, разопакова куфарчето и да опита да постави стативите, най-страшните страхове на Франки се потвърдиха. Това беше просто невъзможно. Ако поне за момент се беше вслушала във второто, третото, четвъртото или поне петото си съмнение и беше обърнала на магистралата, сега още щеше блажено да се излежава в леглото. Захвана се с един от стативите. Със сигурност не ти е нужен мозъкът на Айнщайн, за да се справиш с това, мислеше си, докато упорито се бореше с крачетата, които постоянно изскачаха в най-различни посоки и дължини и задължително успяваха да я ударят. Как е възможно нещо само с три крака да бъде толкова сложно? Всъщност е възможно, реши тя. Погледнете мъжете. Имат само два крака, а никой досега не е успял да ги проумее.
С периферното си зрение можеше да види Райли, който току-що беше влязъл и се здрависваше с другите от екипа. Като се смееше и бъбреше, той свали якето си, метна го на облегалката на някакъв стол и се насочи към масата на кетъринга, за да си налее кафе. Завиждаше му. Умираше си за кафе. Поради нечовешкия час Франки беше проспала алармата и за да не закъснее, не беше пила кафе. Наблюдаваше, докато той се шегуваше с Шърлийн, която го подкупваше с понички. Стомахът й изкъркори. Не беше имала време и за закуска.
Облегнат на стената, Райли потопи крайчето на поничката си в чашата с убийствено горещо кафе и отхапа, като се наслаждаваше на притока на захар и кофеин. Господи, наистина имаше нужда от това! Погледна през студиото към Франки. Можеше ли да повярва? От всички жени в Ел Ей новата му асистентка трябваше да бъде тази наперена, непоносима британка. Щеше да убие Дориан. Когато му звънна вчера и каза, че негова приятелка има нужда от работа, Райли веднага си представи някоя от сексапилните глуповати мацки, които се мотаеха около него. Трябваше да откаже, дори щеше, но след това пенисът му надделя над мозъка. Кой мъж би отказал възможността да прекара деня с красива жена? Вероятно щяха да се позабавляват, да пофлиртуват. Кафето изгори езика му. Флирт? Каква шега!