Нежни убийства
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нежни убийства». Краткое содержание книги:
„Удивително е как една разходка освежава мозъка“ — помисли си Сюзън, когато най-накрая стигна пред входната врата на дома си. Вътре в апартамента тя спази ритуала „у дома“, планиран за предишната вечер. Часът беше осем. Тя се преоблече с домашната роба, отиде до хладилника и извади продуктите за салатата, която беше започнала да си приготвя, преди да се обади Алекс Райт.
Тази вечер определено щеше да си остане вкъщи, реши тя, докато се пресягаше към шкафа за пакет лингуини. Докато водата за тях възвираше, а доматеният сос се размразяваше в микровълновата печка, тя включи компютъра и си провери електронната поща.
Баналните отзиви, освен това няколкото коментара колко интересен събеседник е бил доктор Ричардс и предложения да го покани отново. Внезапно й хрумна да провери дали Ричардс имаше уебстраница5.
Имаше. С нарастващ интерес Сюзън влезе в подстраницата за лична информация: доктор Доналд Дж. Ричардс, роден в Дейриън, Кънектикът, отраснал в Манхатън, учил в колеж; бакалавърска степен от Йейл, магистърска степен и докторска дисертация по клинична психология в Харвард, магистърска степен по криминология от Нюйоркския университет. Баща, починал, д-р Доналд Р. Ричардс; майка Елизабет Уолъс Ричардс от Тъксидо Парк. Единствен син. Женен за Катрин Карвър (починала). Следваше дълъг списък от публикации, както и рецензии за книгата му „Изчезнали жени“.
После Сюзън намери информация, която я озадачи. Кратка биография посочваше, че доктор Ричардс е прекарал една година, между втори и трети курс в колежа, работейки на околосветски лайнер като помощник-директор по пътуванията, а под раздела „отдих“ бе отбелязано, че често прави кратки туристически пътувания по море. Като любим кораб бе посочил „Габриел“. С обяснението, че на него се запознал с жена си.
Сюзън впери поглед в екрана.
— Но това е същият кораб, на който е пътувала Реджайна Клозън, преди да изчезне! — възкликна тя гласно.
36
Памела остана с Джъстин Уелс в чакалнята на интензивното отделение на болницата „Ленъкс Хил“ почти до полунощ, когато един лекар излезе и ги подкани да напуснат.
— Състоянието на съпругата ви се стабилизира — каза той на Джъстин. — Оттук нататък може да не се промени със седмици. Няма да й направите услуга, ако самият вие се разболеете.
— Опитвала ли се е да каже още нещо? — попита Джъстин.
— Не. Скоро няма да се случи. Поне докато се намира в кома.
„Джъстин звучи така, сякаш го е страх, че тя може да заговори“ — помисли си Памела, а после реши, че е ужасно изморена и най-вероятно собственият й мозък й погажда номера. Хвана Джъстин за ръка.
— Тръгваме — заяви тя делово. — Ще вземем такси и ще те оставя у вас.
Джъстин Уелс кимна и като послушно дете я остави да го изведе навън. По време на краткото пътуване не каза нищо, само седя приведен напред, стиснал здраво ръце, с оборена глава, сякаш силното му тяло беше останало без капчица сила.
— Пристигнахме, Джъстин — каза Памела, когато таксито спря и портиерът му отвори вратата, за да слезе.
Той се обърна и я изгледа с угаснал поглед.
— Всичко това е моя грешка — каза той. — Аз се обадих на Каролин малко преди злополуката. Зная, че я разстроих. Може би тя не е обърнала внимание на движението. Ако умре, ще се чувствам така, все едно аз съм я убил.
Преди Памела да успее да отговори, той слезе от таксито.
„Но какво можех да му кажа? — запита се тя. — Ако Джъстин е превключил на някое от ревнивите си или подозрителни настроения, когато се е обадил, тогава Каролин със сигурност е била разсеяна и разстроена, когато е излязла.“
„Но тя не би могла да направи тази глупост да му покаже тюркоазния пръстен и да му разкаже за мъжа, който й го бе подарил, нали? И защо, за бога, той ще иска запис на предаването «Питайте доктор Сюзън»?“ — недоумяваше тя. В това нямаше никакъв смисъл.
Докато таксито изчакваше зад една кола, опитвайки се да паркира, в съзнанието на Памела изникна друг сценарий. Възможно ли беше старицата по телевизията да е права и Каролин наистина да е била блъсната? И ако е така, опитваше ли се Джъстин да убеди околните, че тя е била разсеяна и не е видяла камиона?
Тогава Памела си спомни нещо — нещо, което бе пропуснала по онова време. Преди две години, преди да тръгне на онова пътуване с кораб, Каролин беше казала: „Подозрителността на Джъстин е толкова болезнена, че понякога се страхувам от него“.
5
Определен обем данни за съответния човек или организация, достъпни чрез Интернет. — Бел.пр.