Нежни убийства
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нежни убийства». Краткое содержание книги:
Реши да яде във всекидневната и точно поставяше подноса на масичката за кафе, когато телефонът иззвъня. Беше Алекс Райт.
Когато остави слушалката десет минути по-късно, Дий се усмихваше. Той се беше обадил, защото беше загрижен. Каза, че му се сторила много потисната и той си помислил, че може да й се иска да си побъбри с някого. Обясни й, че вечерта със Сюзън му доставила истинско удоволствие и затова се канел да я покани на официален прием в събота вечер по повод голяма сума, отпусната от фондация „Райт“ на Нюйоркската обществена библиотека.
Дий се поздрави за съобразителността. Каза му, че на път за Коста Рика, където ще се качи на кораба, възнамерява да спре в Ню Йорк и да прекара там събота и неделя. Алекс разбра намека и покани на приема и нея.
„В края на краищата — каза си Дий, докато вземаше подноса с вече изстиналата храна, — Сюзън все още няма връзка с него.“
35
След като Джейн Клозън си тръгна от кабинета й във вторник вечерта, Сюзън работи по документацията си почти до седем, после звънна на Джед Гини в дома му.
— Проблем — обяви тя направо. — Обадих се на Джъстин Уелс, за да се уговорим как да му предам записа от вчерашното предаване, но той категорично отказва да го е поръчвал.
— Тогава защо ще го иска лично? — попита Гини съвсем логично. — Сюзън, виж какво ще ти кажа. Човекът, с когото разговарях по телефона, който и да е той, беше доста напрегнат. Може би Уелс не иска никой да разбере за интереса му към предаването. Или може би причината, поради която поиска записа, просто не съществува. Това е възможно. Вероятно сега се страхува, че ще му изпратим сметка за услугата. Всъщност, в началото той помоли само за онази част с обаждания на слушатели. Според мен останалото не представлява интерес за него.
— Жената, блъсната от камион на Парк Авеню вчера, е неговата съпруга — каза Сюзън.
— Разбираш какво имам предвид. Той си мисли разни други неща, горкият.
— Може и да си прав. До утре.
Тя затвори и се замисли за ситуацията.
„Така или иначе ще се срещна с Джъстин Уелс — реши Сюзън, — а сега ще изслушам пак обажданията на слушателите от вчерашното предаване.“
Тя извади касетата от чантата си, сложи я в касетофона и натисна копчето за бързо завъртане напред. След това се заслуша съсредоточено.
Всички други обаждания бяха банални, с изключение на онази жена с тихия, изпълнен с напрежение глас, която се представи като „Карен“ и разказа за тюркоазния пръстен.
„Това трябва да е обаждането, което интересува Джъстин Уелс… или който е бил там на телефона“ — помисли си Сюзън, но изминалият ден беше твърде напрегнат и точно в този момент не можеше да реши каква беше причината за този интерес. Взе си палтото, угаси осветлението, заключи вратата на кабинета си и пое по коридора към асансьора.
„Трябва да сложат по-добро осветление тук“ — помисли си тя. Офисът на Неда тънеше в мрак, а дългият коридор беше полутъмен. Тя неволно ускори крачки.
Беше уморителен ден и Сюзън се изкуши да спре такси. Устоя на изкушението обаче и с усещането за добродетелност пое пеша към къщи. По пътя се улови, че размишлява за посещението на Джейн Клозън и за тревогата й относно Дъглас Лейтън. Госпожа Клозън очевидно беше тежко болна. Дали това влияеше на отношението й към Лейтън, запита се Сюзън.
Не беше изключено предишния ден Лейтън да е имал среща, която не е могъл да отмени. Освен това може днес сутринта просто да е чакал госпожа Клозън да приключи телефонния разговор, за да влезе в кабинета й.
А убеждението на госпожа Клозън, че Лейтън е познавал Реджайна и е излъгал нарочно? В съзнанието й изникна името на Крис Райън — бивш агент на ЦРУ, с когото бе работила, докато беше в окръжната прокуратура на Уестчестър. Сега Крис имаше собствена охранителна фирма. Той би могъл да порови дискретно за Лейтън. Реши на другата сутрин да се обади на госпожа Клозън и да й предложи тази възможност.
Както вървеше, Сюзън се огледа наоколо. Тесните улици на Гринич Вилидж не преставаха да я очароват. Тя обичаше контраста на малките, тихи улички с наредени като мъниста по тях градски къщи от началото на века и оживените модерни булеварди.
Даде си сметка, че се озърта за някакъв сувенирен магазин като онзи, за който бе говорила днешната слушателка Тифани. Тя не беше мислила много за нея. Тифани също твърдеше, че има тюркоазен пръстен, подобен на описания от „Карен“. Спомена, че приятелят й го купил от Гринич Вилидж. „Дано го изпрати — помоли се мислено Сюзън. — Само ако имам възможност да го сравня с онзи, който ми остави госпожа Клозън.“ Ако се окажеха еднакви, това щеше да означава, че са правени някъде тук и това може би щеше да бъде първата стъпка към разбулването на тайната около изчезването на Реджайна.