Родени за ченгета
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Родени за ченгета». Краткое содержание книги:
Джиесемът й изписука.
— Ало?
— Работиш до късно, а? — попита Мейс.
— Имах едно събрание, но то се отложи. Какво предлагаш?
— Каня те на вечеря. Но ти избери мястото. Да бъде наистина добро — от онези, на които се ходи с официално облекло.
— Да не би Олтман да ти е дал аванс?
— Не. Току-що закрих банковата си сметка.
— Мейс! Ами кредиторите ти?
— Ще започна да им плащам, след като получа първата заплата. А днес предлагам хубавичко да си хапнем.
— Толкова зле ли беше мама?
— Защо да е зле? Още е жива, аз също.
— Добре. Да речем, около осем и половина. Ще ти звънна да ти кажа ресторанта.
Мейс изключи и Бет отново се задълбочи в бележките си.
После иззвъня служебният телефон. Тя вдигна слушалката, изслуша краткото съобщение и затвори. Беше станало ново убийство.
Жертвата беше федерален прокурор, но не Мона Данфорт. Бет с усилие изключи добавката „за съжаление“ в края на мисълта си. Току-що бяха открили трупа на Джейми Мелдън в контейнер за смет в Северозападен Вашингтон.
26
По пътя Бет се замисли за убития прокурор. Джейми Мелдън беше един от най-опитните помощници на Мона Данфорт и същевременно нейна пълна противоположност — прекрасен човек и отличен юрист, който имаше много врагове в престъпния свят както всеки добър прокурор. И някой от тях му беше видял сметката. По всичко личеше, че вечерята с Мейс ще се отложи. Но сестра й щеше да я разбере, защото знаеше не по-зле от нея, че в тяхната професия работата винаги е на първо място.
На местопрестъплението завари не само своите хора, но и представители на ФБР. Не се изненада, тъй като Мелдън беше федерален прокурор и убийството му изискваше задължително разследване от страна на Бюрото. Изненада я друго — нейните полицаи и криминалисти си събираха нещата с очевидното намерение да се оттеглят.
— Какво става? — обърна се тя към офицера, който ръководеше екипа.
— Най-безцеремонно ни дадоха да разберем, че се води федерално разследване и нямаме работа тук.
— Не ни е за пръв път да работим съвместно с Бюрото — възрази тя. — Къде е специалният агент, който отговаря за разследването?
Колегата й посочи някакъв мъж в костюм близо до контейнера за смет.
Бет се насочи към него, следвана от двама детективи от отдел „Убийства“.
— Мога ли да знам какво става тук?
Мъжът с костюма се обърна.
— Здрасти, Бет.
Тя веднага го позна.
— Стив? Не знаех, че шефовете на Бюрото вече се занимават с огледа.
Стив Ланиър беше заместник-директор на Вашингтонското оперативно бюро на ФБР, с когото Бет работеше в тясно сътрудничество.
— Не мога да кажа същото за теб, тъй като ти не пропускаш нито едно местопрестъпление — отвърна той.
— Познаваш ли Джейми Мелдън?
— Не.
— Защо тогава си тук?
Той погледна към групичката мъже в цивилни костюми.
— Знаеш ли кои са онези?
— Не. А трябва ли?
— След малко ще дойдат да ти съобщят, че престъплението има връзка с националната сигурност, и ще те помолят да се оттеглиш от разследването.
— Какво общо има убийството на прокурор с националната сигурност?
— Предполагам, че ние никога няма да разберем — отвърна с въздишка Ланиър.
— Ние? Те имат право да отстранят нас, но ти си ФБР!
— При нормални обстоятелства е така.
— Какви са извънредните обстоятелства?
— Единственото, което мога да ти кажа, е, че онези хора дойдоха направо от Пенсилвания Авеню.
— От Белия дом?
— Не си прави труда да ги питаш кои са, защото едва ли ще получиш отговор.
— ЦРУ? — озадачено попита Бет. — Те нямат юрисдикцията да разследват убийства. Да не говорим, че не могат да действат на територията на страната.
— Може би не са от ЦРУ.
— Не ми казвай, че не знаеш откъде са, Стив!
— Страхувам се, че е така.
— Как тогава са получили достъп до зоната на местопрестъплението?
— Показаха ни шофьорските си книжки — мрачно се усмихна Ланиър.
— Майтап ли си правиш с мен?! Какви шофьорски книжки?