Обява за запознанства
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ани Друмева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Обява за запознанства». Краткое содержание книги:
— Сигурно можеш да познаеш какво искам да ти кажа.
— Да, мога — Дарси усети съблазнителната миризма на кафе. Взе си един геврек. — Не знаех, че съм толкова гладна.
Бев започна делово:
— Вчера се обадиха двама клиенти. Видели са чудото, което направи в апартамента на Ролстън Армс. Искат да обзаведеш и техните апартаменти. Освен това ще се заемеш ли с хотела на Тридесета улица и Девето авеню? Обадиха се новите собственици. Твърдят, че имат повече вкус, отколкото пари.
— Преди да се захвана с каквото и да било, трябва да опразня апартамента на Ерин — Дарси отпи от кафето и отметна косата си назад. — Страхувам се от това.
Бев беше тази, която й предложи просто да премести всички мебели в склада.
— Казвала си ми, че Ерин има страхотни мебели. Не можеш ли да използваш поотделно нещата й при различни проекти? Една от клиентките, които се обадиха, иска да обзаведе стаята на дъщеря си по наистина специален начин. Момичето е на шестнадесет години и се връща у дома след дълго лечение в болница. Трябвало да полежи и вкъщи доста време.
Колко хубаво щеше да бъде, ако месинговото легло на Ерин достави радост на болното момиче! А и на нея щеше да й е по-лесно.
— Трябва да проверя дали вече мога да изнасям всичко.
Дарси се обади на Винс Д’Амброзио.
— Знам, че полицията е приключила с огледа на апартамента — каза й той.
Бев уреди пикапа да иде на Кристофър стрийт на другия ден.
— Аз ще чакам там. Ти само ми покажи какво искаш.
По обяд двете с Дарси отидоха в апартамента на Ерин. Боксър ги пусна вътре.
— Благодаря, че освобождавате жилището — заскимтя той. — Новият наемател е много симпатичен човек.
„Колко ли ти е бутнал този човек — помисли си Дарси. — Не искам повече да идвам тук.“
Реши да задържи някои от блузите и шаловете на Ерин за спомен. Останалите дрехи даде на Бев.
— Ти носиш същия размер. Моля те само да не ги обличаш на работа.
Бижутата, които Ерин беше изработила. Бързо ги събра, като избягваше да мисли в този момент за таланта на Ерин. През цялото време обаче нещо я безпокоеше. Накрая струпа всички бижута върху работната маса. Обици, колиета, брошки, гривни. Злато. Сребро. Скъпоценни камъни. Официални или ежедневни — всичките бяха красиви и много артистични. И все пак, какво я караше да изпитва такова безпокойство?
Новото колие, което Ерин беше украсила със златни копия от римски монети. Тя обичаше да се шегува за него: „Струва около три хиляди долара. Направих го за една изложба през април. Не мога да си позволя да го оставя за себе си, но преди да го продам, ще го сложа няколко пъти.“
Къде ли беше това колие?
Дали Ерин не си го е сложила, когато е отишла на последната си среща? Колието, както и пръстенът с инициалите, и часовникът. Била ли е с тях, когато са я намерили?
Дарси струпа личните бижута на Ерин в един куфар заедно със съдържанието на сейфа. Щеше да продаде неупотребените скъпоценни камъни, за да покрие разходите по Били. Тя не се обърна назад, когато за последен път затвори вратата на апартамент 3 Б.
В четири следобед в сряда един следовател от полицейски участък номер шест, въоръжен със снимката на Ерин Кели, обикаляше заведенията около Уошингтън скуеър. До този момент опитите му да намери доказателства бяха безплодни. Някои бармани, без много да мислят, казваха, че я познават.
— Отбива се тук от време на време. Понякога с придружител. Друг път е имала среща тук. Миналия вторник? Не, не съм я виждал миналата седмица.
Снимката на Чарлз Норт не донесе никакъв резултат.
— Никога не съм виждал този човек — казваха всички.
Най-накрая барманът в „Едис Орора“, заведението, което се намираше в западната част на Четвърта улица, беше категоричен:
— Да, миналия вторник това момиче беше тук. В сряда сутринта заминах за Флорида. Току-що се връщам. Затова съм сигурен за деня. Разприказвахме се. Казах й, че най-сетне ще посъбера малко слънце. Очакваше някого и стоя близо четиридесет минути. Така и не се появи никой. Симпатично момиче. След това плати и си тръгна.
Барманът беше сигурен, че денят е бил вторник, сигурен, че Ерин Кели е дошла в седем вечерта, сигурен, че си е тръгнала сама. Той дори описа дрехите, с които е била облечена, включително и необикновеното колие, украсено със старинни римски монети.