Обява за запознанства

— Защо не напуснеш Бюрото и не си намериш работа, където да печелиш добри пари?

Днес бе сграбчил първата вратовръзка, която му попадна, и си я беше завързал в асансьора. Беше в кафяво и зелено. Костюмът му беше син на тънки райета.

Алис беше сега госпожа Малкълм Дръкър. Малкълм носеше вратовръзки „Херме“ и ушити по поръчка костюми. Хенк бе казал на Винс, че Малкълм се е напомпал до размер петдесет и две. Петдесет и втори за ниски фигури.

Наш беше облечен в сиво туидово сако с връзка на червени и сиви шарки. Има приятна външност, призна Винс. Силна брадичка, дълбоко хлътнали очи. Кожата на лицето му беше леко обрулена от вятъра. Винс харесваше мъже, на които им личеше, че не се страхуват от лошото време.

Той започна направо:

— Д-р Наш, оставили сте две съобщения на телефонния секретар на Ерин Кели. Това ни кара да мислим, че сте я познавал, че сте се срещал с нея. Вярно ли е?

— Да. В момента пиша книга, която разглежда от социална гледна точка явлението „обяви за запознанства“. Издателят е „Кърнс и Браун“, редактор е Джъстин Кроуел.

„Само и само да не си помисля, че наистина се е опитвал да си намери приятелка“ — мина през главата на Винс, но бързо отпъди тази мисъл.

— Какъв беше случаят с Ерин Кели? Вие ли отговорихте на нейната обява, или тя на вашата?

— Тя отговори на моята — Наш отвори чекмеджето си. — Предполагах, че ще ми зададете този въпрос. Ето я обявата, на която отговори. Тук е и писмото й. Срещнахме се в бара на Пиер на тринадесети януари. Беше хубава млада дама. Изразих учудването си, че жена с такава привлекателна външност прибягва до услугите на обявите, за да си намери приятел. Тя честно си призна, че върши това заради своя приятелка, която работи върху документален филм. Обикновено по време на такива срещи не споделям своите причини, но с нея бях откровен.