Светът на не-А
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Светът на не-А». Краткое содержание книги:
Опасността бе нереална. Домакинът погледна миниатюрното бяло кръгче, после Прескот.
— В съседната стая забелязах детектор на лъжата. Би уредил нещата много бързо.
Така и стана. Джон каза на апарата:
— Това хапче е противоотрова, която ще защити Госейн в случай, че предприема определено действие. Би ли проверил твърдението?
Отговорът беше светкавичен:
— Да, вярно е.
Той лапна беличкото и за момент застина, очаквайки влиянието му. Когато не се случи нищо, подметна:
— Надявам се, че с твоята съпруга всичко ще бъде наред.
— Благодаря — рече Прескот и излезе забързан през вратата, водеща към главния коридор.
Госейн приключи с обличането и със свито сърце седна да чака Кранг. Бе по-разтревожен, отколкото искаше да признае. Всеки от хората, дошли да го видят, преследваше индивидуална цел. Но те имаха много общо помежду си: вярваха сериозно в неизбежността на близка криза.
Венера трябваше да бъде нападната, но от кого — не беше ясно. От някоя велика галактическа империя ли? Хм, бе необичайно лесно да си го представи човек. По този начин една раса се свързваше със своето слънце и планетите й се подчиняваха. Тайнствени агенти, безсмислени действия, инфилтрация и накрая неотразима атака от незнайно къде. Честите споменавания за някакъв съюз на космически сили, противопоставящ се на нашествието, изглеждаха неясни и несъществени пред присъствието на Торсън и вече направените стъпки. Убийство. Предателство. Завладяване на Земята.
— И от мен се очаква да спра това? — запита се на глас Госейн, а после късо се изсмя, чувствайки се нелепо.
За щастие проблемът около него самия бавно се разплиташе. Един от най-опасните му периоди бе частичното приемане на пропагандата, че е оживял отново в друго тяло. Поне логиката му полека-лека се отърваваше от потресението. Можеше да посрещне вечерта с по-трезво съзнание.
Стъпки на входа го извадиха от тези тревожни размишления. За негово облекчение беше Елдред Кранг.
— Готов ли си? — извика той.
Госейн кимна.
— Тогава тръгвай с мен.
Те слязоха по няколко реда стълби, сетне минаха по тесен коридор до някаква врата. Кранг я отключи и разтвори. През нея Джилбърт зърна мраморен под и машини.
— Трябва да влезеш сам, за да видиш тялото.
— Какво? — попита с любопитство Госейн. После разбра. Тяло!
Забравил за придружителя си, хлътна вътре. По-широкият изглед към помещението разкри още машини, стенни шкафове, наредени с бутилки и стъкленици, и в един ъгъл — продълговата форма, лежаща върху маса и загърната с бял чаршаф. Той се взря в нея, при което значителна част от останалото му спокойствие взе да го напуска. Бе слушал в продължение на много дни да се говори за другото му тяло и ако словесната картина, призовавана така често, го беше вълнувала, сега имаше съществена разлика.
Това бе разликата между мисъл и събитие, между думи и реалност, между смърт и живот. Тя изглеждаше толкова голяма, че неговите органи почувстваха дълбока метаболична промяна, а нервите му, неспособни да овладеят новите реакции, започнаха лудо да трептят.
Жизнената уравновесеност се върна бързо. Госейн пак усети натиска на пода върху стъпалата си и въздуха в помещението, хладен и сух като пепел, в белите дробове и устата. Погледът му се премрежи. Бавно, отчитащ отново своето човекоподобие, но все още не съвсем нормално, той позволи на разума си да отплува към тази застинала мъртва форма. И макар да не правеше никакво съзнателно движение, отиде до масата. Протегна ръка, с върховете на пръстите повдигна чаршафа и го свлече на пода.
XIV
Госейн очакваше да види някакъв безнадеждно съсипан екземпляр. Трупът, проснат по гръб върху мраморната плоскост, бе в известно отношение ужасно повреден. Пострадал бе торсът, а не главата. На хората, стреляли по него, сигурно е било наредено да пазят мозъка.
Тялото беше разкъсано почти на две от автоматен откос. Гърдите и коремът бяха разпарцалени, като всяка дрипава ивица, всеки квадратен инч плът над колената изглеждаха така обгорели, че нямаха прилика с нищо човешко. Лицето се белееше непокътнато — със спокойно изражение, недокоснато от страха и безмерното страдание, които го бяха измъчвали в онези минути преди смъртта. Дори по бузите забеляза лека червенина и ако не бе обезобразеният торс, това можеше да бъде и самият той, спящ. Без съмнение бяха взели предпазни мерки, за да се предотврати развалянето на мозъка. След малко откри, че фактически темето не е плътно прикрепено към черепа. То бе там, но е било внимателно изрязано и временно отстранено. Дали сивото вещество беше вътре, Госейн не се опита да провери.