Светът на не-А
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Светът на не-А». Краткое содержание книги:
— Да, ти изложи една хипотеза — подчерта високо той, докосвайки Харди.
— Моят първи въпрос — каза президентът — се отнася до човека или групировката, която стои зад теб. Свързвал ли се е с теб някой, който да твърди, че е представител на такива сили?
— Определено не. Освен ако е работа на Машината, но тогава аз съм абсолютно в неведение.
— Твоята вяра, че е така, не твори истина. — Вождът се засмя. — Накара ме да направя не-А изявление. Забелязал съм да го вършат и други. Точно когато замисляме да унищожим не-А философията, ние използваме нейната логика. „Картата не е територията.“ Убеждението ти, че не знаеш нищо, е частичен извод от действителността, без да е самата действителност. — Той оформи пауза, поседя спокойно известно време, усмихвайки се весело, и после рече: — Въпрос номер две. Имаш ли някакво усещане, че си различен от останалите човешки същества? — Сетне вдигна рамена. — Признавам, че въпросът е несемантичен, защото само от собствени наблюдения научаваш какво представляват околните хора, а твоите впечатления може би не съвпадат с чуждите. Живеем в лични светове. Все пак не мога да опиша това по-добре. Е, слушам те.
Този път Госейн намери темата за приемлива и дори много любопитна. Тук бяха облечени в думи неговите съкровени мисли.
— Не чувствам никаква разлика в себе си. Предполагам, че говориш за откритието на Джим Торсън относно моя мозък. — Той спря напрегнат. — Какво е то?
Госейн се наведе напред. Обливаха го ту студени, ту топли вълни. Въздъхна, щом Харди каза:
— Чакай си реда. Имам още своя трети въпрос. Интересува ме как разбра за убежището на Кранг?
— Бях закаран до него от един робоплан, който ме принуди да се кача.
— Чий е този самолет? — трепна президентът.
— Това е мой въпрос, благодаря — отвърна Джилбърт.
— Мисля, че може би ще е по-разумно всеки да пита само по веднъж. Какво има в мозъка ми?
— Допълнително вещество. Изобщо нямам представа за естеството му. Торсън се отнесе скептично към неговите възможности.
Госейн кимна. Беше склонен да се съгласи с орлово-носия мъж. Още тогава не бе усетил ни най-малка „разлика“.
— Чий е този самолет? — повтори Харди.
— Загатна, че представлява Машината.
— Загатна ли?
— Мой ред е — настоя другият.
Президентът се навъси.
— Не отговаряш пълно на въпросите — подхвърли той.
— Даде ли ти някакво доказателство?
— Знаеше няколко неща, които знае и Игралната Машина, обаче ме накара да капитулирам. Сметнах положението за подозрително.
— Разбирам твоята логика — проточи замислено Майкъл Харди. — Но не мога да го изясня добре за теб. Напоследък Кранг доминира над Торсън и аз съм на тъмно по много проблеми. Боя се — човекът се усмихна печално, — че съм понижен.
Значи ето защо беше тук, предлагайки факти на базата на равностойна размяна. Госейн внезапно си представи живо картината на тия земяни, започващи да осъзнават, че са били пионки. Преди да продължи, Харди му рече дрезгаво:
— Не съжалявам за нищо, ако мислиш това. Машината ми отказа правото на по-нататъшно напредване, а аз не се съгласих да приема каквито и да било подобни рамки.
— Хм, защо ти отказа тя?
— Понеже видяла в мене потенциален диктатор. Тъй се мотивира. Проклетото нещо беше нагласено да отстранява хора като мен по време, когато все още е съществувал законен страх от такава възможност.
— И ти не се умори да доказваш, че тя е била права, а?
— Шансът се появи и аз го използвах. При същите обстоятелства отново бих постъпил по сходен начин. В галактическата йерархия трябва да има място и за моя милост. Сега, в този критичен момент, Торсън просто залага на сигурно.
Мрачното изражение изчезна от лицето му. То се разведри.
— Започваме да се отклоняваме от нашата тема и…
Тук ги прекъснаха. Един униформен мъж влезе бързо и затвори след себе си.
— Сър — обърна се към Харди, — господин Торсън се качва по стълбите. Току-що получих сигнала.