Кодексът на маите
- Автор: д'Аже Ейдриън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Кодексът на маите». Краткое содержание книги:
— Господа — комендантът! — обяви хауптщурмфюрер Бранд и всички офицери станаха.
Фон Хайсен подаде фуражката си и камшика на ординареца и взе чашата.
— Ханс, ела при нас — заповяда на адютанта и посочи свободното кожено креело до доктор Рихтоф. — Искаш ли бира?
— Благодаря, хер комендант.
Фон Хайсен щракна с пръсти към началника на столовата.
— Едуард, всичко ли е както трябва? — обърна се към Рихтоф, който кимна.
Кожата на лекаря есесовец беше млечнобяла под щръкналата къса коса, която посивяваше. Широкото чело с дебели вежди надвисваше над бледозелените очи.
— Така изглежда, Карл. В момента моите хора проверяват оборудването. Очаквам да започнем провеждането на експериментите още утре.
— Какво ще изследвате, хер доктор? — почтително попита Ханс.
— СС ще изгради новите основи на Райха, хауптщурмфюрер. Експериментите в Маутхаузен ще подпомогнат създаването на новия германски елит — човешки ембрион, в който се съчетават заложбите на водач, учен, воин и управник. Моля да ми простите, господа, но вие и аз не сме съвършени.
— Поне сме добро начало, докторе — подсмихна се Фон Хайсен и посочи на чакащия сервитьор празната си чаша.
— Ще има и експерименти — продължи Рихтоф, — чиито данни ще помогнат да подготвим по-добре войските си за възможни бойни действия на Източния фронт.
— Как ще постигнете това? — попита Бранд, нетърпелив да научи как може да бъде усъвършенствана германската раса.
— Вашият комендант беше така добър да ми осигури здрави обекти и от мъжки, и от женски пол. В първия експеримент ще бъдат съблечени голи и поставени във вани с лед, за да установим колко време ще измине до смъртта им. Разбира се, през зимата ще бъде по-лесно — добави Рихтоф, — защото можем да ги оставяме навън в клетки, за да проверим колко ще издържат. При втория експеримент ще понижаваме температурата до стойността, при която повечето умират, и ще установим колко от останалите могат да бъдат възстановени напълно. В Аушвиц вече направихме някои опити, в които вкарвахме ледена вода в червата им… но всички умряха. За съжаление се оказва, че този метод не е особено перспективен.
Рихтоф протегна ръка към своята халба бира.
— А барокамерата за какво е? — сети се Бранд.
— Ще симулираме въздушна среда с ниско налягане и ниско съдържание на кислород — обясни докторът. — Вашият комендант е майстор на парашутните скокове от голяма височина и познава тази среда.
— Отдавна не съм скачал — поклати глава Фон Хайсен.
— Проведохме и такива опити в Аушвиц — продължи Рихтоф, — но в Маутхаузен ще използваме и жени, а не само мъже. Човешкото тяло функционира най-добре на морското равнище, където кръвта е наситена с кислород. Но на височина над 4500 метра съдържанието на кислород във въздуха е двойно по-малко и възниква нуждата организмът да се приспособява. В Аушвиц установихме, че повечето обекти умряха, щом достигнахме симулирана височина 7000 метра. На такава височина сънят е затруднен, в храносмилателната система има сериозни смущения. Но един оцеля до почти 8000 метра и запазихме органите му за по-нататъшен анализ.
— Колко обекти са ви нужни, хер доктор? — попита Бранд.
— Четиридесет стигат за начало. По двайсет мъже и жени, но непременно здрави.
— Ханс, включи онази Вайцман в първата група — заповяда Фон Хайсен. — Погрижи се нейните изчадия да гледат. Ще отуча онова момченце да крие сведения, важни за Райха. Едуард, в чест на твоето пристигане наредих да ни поднесат много хубаво вино за вечеря.
Нощта се бе спуснала и в каменоломната, войниците приключиха с ваденето на златните зъби от устите на труповете под канарата. Ауспухът на големия булдозер блъвна пушек, машината запълзя тежко и започна да избутва телата в дълбока яма.
А зад внушителните стени на лагера затворниците чакаха вечерната проверка на студа. Рамона се опитваше да утешава Ариел и Ребека, както можеше. Волята й оставаше несломима, но душата й се късаше от скръб по мъжа, когото бе обичала всеотдайно.
— Скъпи мои, утре ще ви изпратят на работа в пералнята — говореше съвсем тихо на децата. — Ако някой предложи да ви помогне, правете точно каквото ви казва, разбрахме ли се?
— Ами ти, мамо? — промълви Ариел.
Лицето му белееше в мрака. Целият му свят бе рухнал в този ден. Ребека гледаше майка си и още не проумяваше докрай какво се е случило.