Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Момичета с броеници
Момичета с броеници - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Момичета с броеници

Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:

В този роман Монтанари за пръв път въвежда инспектора от „Отдел убийства“ към полицията във Филаделфия Кевин Бърн, печения ветеран с най-много разкрити убийства, и подгласничката му Джесика Балзано, съвсем начинаеща полицайка. Те вече са затънали до гуша в разследвания, когато в града започва да вилнее неизвестен изверг. Неговите сексуални фантазии са вдъхновени от гимназистките от католическото училище и той скоро започва да сее труповете им в провокативни пози из целия град. Светът, обрисуван от Монтанари, е изключително плашещ, но именно този свят има остра нужда от инспектори като Бърн и Балзано. Методите на двамата при разследването на убийствата се допълват, без да влизат в сблъсък, за да доведат романа до спираща дъха кулминация.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 147
Перейти на страницу:

— Определям случая като убийство — обяви очевидното Уайрич. — Шок, причинен от прекъсване на гръбначния мозък. — Пъхна рентгенова снимка в екрана. — Прекъсването е станало между пети и шести шиен прешлен.

Предварителната му преценка се бе потвърдила. Теса Уелс наистина бе починала от счупен врат.

— Там, където я намерихме ли? — попита Бърн.

— Точно там — отвърна Уайрич.

— Охлузвания?

Уайрич се върна при трупа и посочи две дребни контузии по врата на Теса Уелс.

— Тук я е хванал, после е наклонил главата й рязко надясно.

— Нещо, което да ни насочи?

Уайрич поклати глава:

— Извършителят е носел латексови ръкавици.

— А кръста на челото й?

Синият тебешироподобен материал бе избледнял, но още личеше.

— Направих натривка и я предадох на лабораторията.

— Следи от борба? Наранявания при самозащита?

— Никакви — каза Уайрич.

Бърн предъвка информацията.

— Ако е била жива, когато е слязла в мазето, защо липсват признаци на съпротива? — запита. — Защо няма одирания по краката и бедрата?

— В кръвта й открихме малко количество мидазолам.

— Това какво е? — запита Бърн.

— Препарат, подобен на рофинола. Доста силна краткотрайна упойка, използвана при леки операции. И понеже няма цвят и мирис, намира все по-често приложение на улицата.

Джесика бе чула от Винсънт, че напоследък рофинолът се използвал все по-рядко при изнасилвания по време на купони, тъй като променили формулата му така, че да посинява, когато го сипеш в течност, и по този начин да предупреждава бъдещата жертва. Но винаги може да се разчита на науката да замести един ужас с друг.

— И ти смяташ, че извършителят е пуснал мидазолама в някаква нейна напитка?

Уайрич поклати глава. Повдигна косата от дясната страна на врата на Теса. Имаше следа от убождане. — Инжектирал я е.

Погледите на Джесика и Бърн се срещнаха. Нещата ставаха сериозни. Едно е да пуснеш упоително в напитка. А бродещ на свобода лунатик със спринцовка — нещо съвсем различно. На такъв не му се налага да прибягва до хитрости, че да вкара жертвите в мрежата си.

— Лесно ли се поставя подобна инжекция? — попита Бърн.

— Необходими са известни умения, за да се избегне мускулна тъкан — обясни Уайрич. — Но не е нещо, което не се научава с малко тренировки. Не би трябвало да е проблем за нито една стажант-медсестра. Да не говорим, че по интернет можеш да намериш указания дори за направата на атомна бомба.

— А самото лекарство? — попита Джесика.

— Пак по интернета — отвърна Уайрич. — Мен през десет минути ме заливат със спам за канадски оксиконтин. Но наличието на мидазолама не е обяснение за липсата на рани от самозащита. Дори да си упоен, естественият инстинкт те кара да се съпротивляваш. А количеството в системата й не е достатъчно, за да я направи напълно безпомощна.

— Какво искаш да кажеш в такъв случай? — запита Джесика.

— Искам да кажа, че има още нещо. Трябва да направя още няколко проби.

Джесика забеляза малката торбичка за веществени доказателства върху масата.

— Какво има тук?

Уайрич вдигна плика. Вътре имаше мажа картина, репродукция от стара маслена рисунка.

— Намерих това между дланите й.

Извади картината от плика с помощта на форцепс с гумени накрайници.

— Беше навита на руло. Проверихме я за отпечатъци. Никакви няма.

Джесика огледа репродукцията, не по-голяма от карта за игра.

— Имаш ли представа какво е?

— От лабораторията й направиха дигитална снимка и я пратиха на шефката на отдел „Изкуства“ към Свободната библиотека — каза Уайрич. — Тя моментално я разпознала. Била „Данте и Вергилий пред дверите на ада“ на Уилям Блейк.

— Имаш ли представа какво може да означава? — попита Бърн.

— Ни най-малко. Съжалявам.

Бърн разглежда картинката още няколко секунди, след което я върна в торбичката. Върна се на Теса Уелс.

— Била ли е изнасилена?

— И да, и не.

Бърн и Джесика се спогледаха. Том Уайрич не си падаше по театралниченето, следователно имаше особена причина да отлага онова, което трябваше да им съобщи.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бърн.

— Според предварителните данни, с които разполагам, не е била изнасилена, а и не е имала полово сношение през последните няколко дни — отвърна Уайрич.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)