Ускорение
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ускорение». Краткое содержание книги:
Кресливият баритон на Котъл стана по-писклив.
— Нали ви казах, ще ми изтръгне лицето, и то докато съм в съзнание. Казах ви.
Били стана, свали си часовника и го сложи на парапета така, че циферблатът да се вижда и от двата стола.
Приближавайки се към зенита си, слънцето пропи околността и разтопи сенките навсякъде, с изключение на тези в горите. Скрити под зелените си пелерини, дърветата затворнически пазеха всичките си тайни.
— Господин Уайлс, трябва да седнете.
Въздухът се окъпа в ярка светлина и жълт като хром блясък замъгли полетата, принуждавайки Били да присвие очи, докато се опитваше да огледа безбройните места, където човек би могъл да легне на открито и въпреки това да остане невидим под искрящите слънчеви лъчи.
— Няма да го видите — обади се Котъл. — И той ще се ядоса, че се опитвате. Елате тук, седнете.
Били остана изправен до перилата.
— Изхабихте половин минута, господин Уайлс, четирийсет секунди.
Били не помръдна.
— Не знаете в каква миша дупка са ви натикали — заумолява Котъл. — Всяка минутка ще ви е нужна.
— Кажи ми за мишата дупка.
— За бога, господин Уайлс, трябва да седнете. — Котъл кършеше глас, както разтревожена старица кърши ръце. — Той иска да сте седнал на стола.
Били отиде до стола и седна.
— Искам това да свърши — рече Котъл. — Искам да свърша, каквото ми е поръчано, и да се махна.
— Сега ти хабиш време.
Една от петте минути беше изтекла.
— Добре, добре — съгласи се Котъл. — Сега ще говоря от негово име. Нали разбирате? Повтарям неговите думи.
— Казвай.
Котъл облиза нервно устни. Измъкна бутилката от сакото си, но не за да пие. Стисна я с две ръце, сякаш беше талисман, притежаващ свръхестествена сила да вдигне мъглата от уискито, която пречеше на паметта му, и да му помогне да предаде посланието достатъчно ясно, за да не мариноват лицето му в буркан.
— Ще убия твой познат. Ти ще избереш жертвата сред познатите си — зарецитира Котъл. — Това е твоят шанс да отървеш света от някой безнадежден тъпак.
— Извратено копеле! — възкликна Били и забеляза, че двете ръце му се бяха свили в юмруци, макар че нямаше какво да ударят.
— Ако не избереш жертвата — продължи да рецитира Котъл, — аз ще избера кого от познатите ти да убия. Имаш пет минути да решиш. Ти решаваш, ако ти стиска.
Глава 22
Усилието да си спомни точните думи на посланието превърна Ралф Котъл в кълбо нерви. Безброй притеснения се блъскаха в ума му, мяркаха се в стрелкащия му се поглед, в гърчещото му се лице, в треперещите ръце. Били почти чуваше пърхащите крила на ужаса.
Докато Котъл повтаряше условията на убиеца под страх от смъртно наказание, ако ги обърка, бутилката беше само вдъхновяващ талисман, но сега той имаше нужда от съдържанието й.
Загледан в часовника върху перилата, Били възкликна:
— Не ми трябват пет минути. По дяволите, не ми трябват дори трите минути, които остават.
Като не отиде в полицията и не ги намеси, неволно той вече беше допринесъл за убийството на един от познатите си — Лани Олсен. С бездействието си беше спасил майката с две деца, но беше обрекъл приятеля си.
Самият Лани беше отчасти, ако не до голяма степен, виновен за смъртта си. Беше взел бележките на убиеца и ги беше унищожил, за да запази работата и пенсията си, но плати с живота си. И все пак Били също имаше вина. Тя му тежеше и винаги щеше да му тежи.
Това, което безумецът искаше от него сега, беше ново и по-страшно от всичко дотогава. Не чрез бездействие, не по невнимание, а напълно съзнателно Били трябваше да осъди свой познат на смърт.
— Няма да го направя — отсече той.
Котъл дръпна яко от питието и затърка мокрото гърло на бутилката по устните си, сякаш се готвеше да я целуне страстно, вместо да пие от нея. Той вдиша шумно през носа надигащите се алкохолни пари.
— Ако ти не го направиш, той ще го направи — напомни пияницата.
— За какъв дявол да избирам? И в двата случая съм прецакан.
— Не знам. Не искам да знам. Не е моя работа.
— Как да не е твоя!
— Не е моя — настоя Котъл. — Трябва да остана тук, докато ми кажеш решението си, после му го предавам и приключвам с това. Остават ти малко повече от две минути.
— Отивам в полицията.
— Вече е късно.
— Да, затънал съм до кръста — призна Били, — но после ще затъна още по-дълбоко.