Абатството Нортангър
- Автор: Остин Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Караджова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Абатството Нортангър». Краткое содержание книги:
— О, не. Имах предвид само това, което съм чела. Този хълм постоянно ми напомня за страната, в която пътешестват Емили и баща й в „Мистериите на Удолфо“. Предполагам, че вие никога не четете романи.
— Защо не?
— Защото не са достатъчно умни за вас. Господата четат по-хубави книги.
— Всеки човек, независимо дали е мъж, или жена, ако не изпитва удоволствие от хубавия роман, положително е непоносим глупак. Чел съм всички книги на мисис Радклиф, повечето от тях с голямо удоволствие. Когато започнах „Мистериите на Удолфо“, не можах да се откъсна. Спомням си, че я свърших за два дни, а косата ми беше постоянно настръхнала.
— Да — добави мис Тилни, — и аз си спомням, че ти обеща да ми я четеш на глас, а когато се наложи да изляза само за пет минути, за да отговоря на една бележка, вместо да ме изчакаш, ти отнесе книгата в алеята Хърмитидж Уок и аз бях принудена да чакам, докато я свършиш.
— Благодаря ти, Елинор, ти свидетелствува най-достойно в моя полза. Виждате, мис Морланд, колко неоснователни са вашите подозрения. Такъв бях аз, нетърпелив да прочета какво става по-нататък, отказах да изчакам сестра си дори пет минути, наруших обещанието си да й чета на глас и я държах в напрегнато очакване на най-интересното място, като избягах с книгата, която беше, забележете, лично нейна собствена. Гордея се, когато сега се сещам за станалото и мисля, че то сигурно ще затвърди доброто ви мнение за мене.
— Наистина ми бе приятно да чуя такова изказване от вас и повече няма да се срамувам, че самата аз харесвам „Удолфо“. Но действително преди си мислех, че младите мъже изумително презират романите.
— Действително е изумително. Има място за изумление, ако е така, защото мъжете четат не по-малко от жените. Самият аз съм прочел стотици и стотици романи. Не си въобразявайте, че може да се съревновавате с мене по познаване на Джулии и Луизи. Ако се впуснем в подробности и започнем с безкрайни въпроси от рода на „Чела ли сте това?“ и „Чел ли сте онова?“, скоро ще ви оставя толкова далече зад себе си, колкото, как да се изразя, търся подходящо сравнение, вашата приятелка Емили — бедния Валанкурт, когато заминава с леля си за Италия24. Помислете колко години преднина имам пред вас! Започнал съм да уча в Оксфорд, когато вие сте била добро малко момиченце, което е учело буквите, като ги е бродирало вкъщи.
— Боя се, че не съм била много добро момиченце. Но не мислите ли, че „Удолфо“ е най-хубавата книга на света?
— Най-хубавата? Предполагам, искате да кажете най-добрата на вид. Това зависи от подвързията.
— Хенри — намеси се мис Тилни, — много си дързък. Мис Морланд, той се отнася към вас по същия начин, както към сестра си. Непрекъснато ме обвинява, че се изразявам неточно, а сега си позволява тази волност спрямо вас. Думата „най-хубава“, както я употребихте вие, не го удовлетворява, затова се постарайте да я замените с друга, иначе по време на цялата разходка ще ни заливат цитати от Джонсън и Блеър25.
— Уверявам ви — възкликна Катрин, — че не исках да кажа нищо лошо. Книгата е хубава и защо да не я нарека така?
— Вярно — каза Хенри, — днес денят е много хубав, и нашата разходка е много хубава, а вие двете сте две много хубави млади дами. О, това е наистина една много хубава дума — става за всички случаи. Първоначално са я използували, за да изразят понятия като „добър на вид“, „уместен“, „благ“ и „изящен“. Хората са имали хубави дрехи, изпитвали са хубави чувства и са правели хубав избор. Сега обаче всичко похвално, за каквото пожелаете, е събрано в тази единствена дума.
— Докато всъщност — възкликна сестра му, — тя трябва да се използува само по отношение на тебе, без да се влага никакъв похвален смисъл. Ти си по-хубав, отколкото мъдър. Хайде, мис Морланд, да го оставим да размишлява върху нашите недостатъци с най-правилно подбрани думи, докато ние хвалим „Удолфо“ с каквито фрази ни харесва. Това е много интересна творба. Вие обичате ли този вид четиво?
— Откровено казано, не харесвам много останалите.
— Наистина ли?
— Исках да кажа, че понякога чета поезия или пиеси и неща от този род, не избягвам и пътеписите. Но не може да ме заинтересува историята, истинската сериозна история. На вас харесва ли ви?
— Да, аз обичам историята.
— Бих искала и аз да я обичам. Чета по малко от задължение, но всичко, което научавам, или ме огорчава, или ме уморява. На всяка страница разпри между папи и крале, войни и чумни епидемии, мъжете до един са некадърни, а жени почти няма. Направо е досадно. Все пак често си мисля, че е странна тази скука, защото голяма част от всичко това сигурно е съчинено. Словата, които се влагат в устата на героите, мислите и кроежите им навярно са предимно измислица, а точно измислицата ми доставя най-голямо удоволствие в другите книги.
24
Валанкурт е герой от „Удолфо“, с който Емили се разделя в началото на романа
25
Има се предвид „Речник на английския език“ (1755) на д-р Самюел Джонсън (1709–1784), английски поет, критик и лексикограф; и „Лекции по реторика“ (1783) на Хю Блеър, шотландски свещеник