Абатството Нортангър
- Автор: Остин Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Караджова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Абатството Нортангър». Краткое содержание книги:
— И вие също ли смятате да ходите? — попита той.
— Не, аз току-що се бях уговорила да се разходя с мис Тилни, когато ми казаха, затова не бих могла да отида с тях, не мислите ли?
— Разбира се, че не бихте могла. Приятно ми е, че не смятате да ходите. Тези планове изобщо не ми харесват. Млади мъже и жени да се разхождат извън града в открити кабриолети! От време на време не вреди, но да се посещават заедно странноприемници и гостилници! Не е прилично и се чудя как мисис Торп го позволява. Радвам се, че не мислите да ги придружите и съм сигурен, че мисис Морланд не би одобрила подобен излет. Мисис Алън, вие не споделяте ли моето мнение? Не смятате ли, че тези планове са нередни?
— Да, определено. Откритите кабриолети са отвратителни. В тях не можеш да опазиш роклята си чиста дори пет минути. И на качване и на слизане се опръскваш цялата в кал, а вятърът разрошва косата ти във всички посоки и всеки момент може да отнесе шапката ти. Аз самата ненавиждам откритите кабриолети.
— Знам, че ги ненавиждате, но не това беше въпросът ми. Не смятате ли, че прави странно впечатление млади дами често да се возят в карети редом с млади господа, които дори не са им роднини?
— Да, мили, наистина много странно впечатление. Никак не би ми било приятно да видя подобно нещо.
— Мила госпожо! — възкликна Катрин. — Тогава защо не ми казахте по-рано! Та ако знаех, че е неприлично, изобщо не бих излизала с мистър Торп. Винаги съм се надявала, че ще ми кажете, когато смятате, че правя нещо нередно.
— Наистина ще ти кажа, мила, можеш да разчиташ на мене. Както обещах на мисис Морланд на раздяла, винаги ще се старая да полагам най-големи грижи за тебе. Но човек не трябва много да придиря. Младите хора са си млади хора, добрата ти майка сама го казва. Знаеш, че в началото, току-що бяхме пристигнали, бях против да купуваш онзи муселин на клончета, но ти не ме послуша. Младите хора не обичат постоянно да ги спират.
— Но сега става въпрос за нещо наистина сериозно и не мисля, че би ви било трудно да ме убедите.
— Дотук не се е случило нищо лошо — каза мистър Алън. — Само бих ви посъветвал, скъпа, повече да не излизате с мистър Торп.
— Точно това се готвех да кажа и аз — добави жена му.
Успокоена за себе си, Катрин се тревожеше за Изабела. След кратък размисъл запита мистър Алън дали ще бъде уместно и учтиво от нейна страна да напише писмо на мис Торп и да й обясни, че с тези излети нарушават приличието, за което очевидно тя не подозира, както доскоро не подозираше и самата Катрин.
В противен случай Изабела сигурно ще замине на следващия ден за Клифтън, независимо от случилото се. Мистър Алън обаче я разубеди:
— По-добре не й се бъркайте, мила, тя е достатъчно голяма, за да знае какво прави, а ако не знае, има майка, която да я съветва. Несъмнено, мисис Торп прекалено много й угажда, но вие по-добре не се намесвайте. Тя и вашият брат са решили да отидат и само ще си навлечете лоши чувства от тяхна страна.
Катрин се подчини. Мъчно й беше да мисли, че Изабела нямаше да постъпи правилно, но в същото време одобрението на собственото й поведение от мистър Алън я изпълваше с голямо облекчение. Истински се радваше, че съветът му я бе спасил от опасността да направи грешка. Избавлението й от ходенето в Клифтън се оказа истинско спасение, защото какво биха си помислили Тилни, ако тя бе нарушила даденото им обещание заради нещо непристойно? Ако бе нарушила веднъж приличието, само за да получи възможност да го наруши втори път?
Глава четиринадесета
На следващата сутрин времето беше хубаво и Катрин почти очакваше ново нападение от страна на приготвилата се за Клифтън компания. Тя не се страхуваше, защото имаше поддръжката на мистър Алън, но с удоволствие би си спестила воденето на борба, в която боли дори от победата. Зарадва се от сърце, когато нито ги чу, нито ги видя. Тилни дойдоха да я вземат в определеното време и след като не се появиха нови трудности, внезапни спомени за стари обещания, неочаквани задължения или нахални нахлувания, които да объркат плановете им, моята героиня по най-неестествен начин бе готова да осъществи срещата си, при това не с друг, а със самия герой. Те решиха да се поразходят към Бийчън Клиф, благородно възвисяващия се хълм, чиито разкошна зеленина и надвиснали надолу дървета го правят поразителна гледка от всяко по-открито място в Бат.
— Винаги, когато го видя, се сещам за Южна Франция — каза Катрин, докато се разхождаха покрай брега на реката.
— Значи, вие сте били в чужбина? — малко изненадан запита Хенри.