Възмездие

Из цялата къща като мравки пълзяха униформени полицаи. Отпред бяха паркирани два бели буса на криминалистите от полицейското управление на Маями-Дейд. Доминик мина по чистата тухлена пътека край разцъфналите яркочервени тропически храсти, следван по петите от Мани. Млад, най-много двайсет и две годишен полицай от Маями Бийч нервно му козирува на входа, притеснен от многобройните камери, които улавяха, коментираха и предаваха на живо отвъд жълтата ограничителна лента на улицата, и най-малкия му жест. Си Ен Ен, Ем Ес Ен Би Си и Фокс Нюз излъчваха непрекъснато. Доминик показа значката си на полицая и си представи как в този миг в долния край на милиони телевизионни екрани пробягва надпис: „Полицаи от оперативната група пристигат в къщата на смъртта, за да издирват зловещи останки от човешки тела и други улики“.

Вътре беше пълно с криминалисти и техници, които старателно преравяха с гумени ръкавици всеки сантиметър от къщата и събираха проби от най-обикновени предмети — от шампоани до власинки от килимите — за едно изключително по мащаби разследване. Всичко можеше да послужи за улика, затова старателно се опаковаше, надписваше, запечатваше и се изпращаше в лабораторията.

Непрекъснато щракаха светкавиците на криминалните фотографи, които заснемаха всичко в къщата под всякакви ъгли. Всяка равна повърхност, по която можеше да има отпечатъци, както и по ред други, където очевидно нищо нямаше да открият, бе покрита с фин черен прах. В дневната бяха изрязали големи квадрати от скъпия берберски килим, а от мазилката в цвят на горчица вече липсваше парче пет на пет сантиметра. Ориенталската постелка от входното фоайе и турската пътека бяха навити и прибрани още с влизането на криминалистите в къщата. Съдържанието на всяко кошче за отпадъци, използвани торбички на прахосмукачка, метли, бърсалки за под и прах и даже филтърът на сушилнята бяха внимателно поставени в бели пластмасови пликчета и подредени до входа, за да бъдат натоварени в бусовете на криминалистите.