Вторият гроб отляво
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вторият гроб отляво». Краткое содержание книги:
Надпис на тениска, често носена от Шарлот Джийн Дейвидсън, жътвар на души, уникум по рода си
Стиснах зъби. Ако не бяха големите й невинни очи и сладката й нацупена устичка, бих й приложила екзорсизъм на секундата. И стига да знаех как. Вместо това наведох глава и започнах да си играя с един конец от джинсите си.
— Ракетата добре ли е?
Тя сви рамене.
— Да, само е малко уплашен.
По дяволите. Рейес беше такъв гадняр понякога. Да му се не видят и проклетите антихристи. Изплува нова мисъл.
— Хей, как се казва сестричката му?
Ягодка отвори уста и после ме стрелна ядосано.
— Абе ти слушаш ли ме изобщо?
Какво пък бях направила сега?
— Какво?
— Вече ти казах. Името й е Блу.
— О, така ли?
Тя кимна.
— Името й е Блу?
Ягодка скръсти ръце — отново — и бавно кимна, очевидно искаше да ми даде време да го осмисля.
— Тя случайно има ли и второ име? — Малка нахалница.
— Да. Бел.
Въздъхнах. Нов псевдоним.
— Блу Бел, а?
Това нямаше да помогне много на разследването ми. Ракетата и Блу Бел. Прекрасно. Не, почакай, сега имах Ракетата, Блу Бел и предполагаем Антихрист. И после ми кажете, че животът в Света на Чарли не е интересен!
— И защо Блу Бел не ми се показва? — попитах, едва ли не обидена.
— Сериозно? — Тя ме погледна, като че ли бях кръгъл идиот. — Ако ти беше умряла и искаше да останеш на Земята, за да бъдеш с брат си във вечността, щеше ли да се покажеш на единственото същество във вселената, което може да те изпрати отвъд?
Имаше право.
Тафт приключи разговора си и се върна при нас.
— Тя тук ли е? — попита той и се огледа. Винаги се оглеждат. Не знам защо.
— В плът и кръв — отговорих. — Метафорично.
— Още ли ми се сърди? — Той ритна пясъка пред краката си.
Ако не бях шокирана от предстоящия апокалипсис, щях да се изсмея, когато Ягодка направи същото, малките й розови пантофки се носеха над земята, без да успеят да ритнат нищо.
— Не бях сърдита — поясни тя. — Само ми се иска той да престане да води грозни момичета на вечеря.
Преди да успея да кажа нещо, тя пъхна ръчичка в дланта ми.
— Теб трябва да заведе на вечеря.
Малко беше да кажа, че и най-беглата представа за това ме ужасяваше. Преглътнах мъчително, като се стараех да не направя гримаса.
— Всъщност не е сърдита — предадох на Тафт, когато се съвзех. Наведох се и прошепнах: — Само моля те, за бога, намери някое момиче, което е достатъчно добро, за да го представиш на майка си. И побързай.
— Добре — смънка той, а веждите му се бяха сключили от притеснение.
— И престани да излизаш с оборотни мацки.
Глава 7
„Престанах да се боря с демоните си, вече сме от един отбор.“