Вирикониум
- Автор: Картер Лин Спрэг, Говард Роберт Ирвинг
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-8260-02-4
- Переводчик: Елена Атанасова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вирикониум». Краткое содержание книги:
Хиляди години Вирикониум е бил единствената опора на цивилизацията на Земята, ограбена и разрушена от собствените си обитатели.
Но сега цветните кули са сринати и овъглени, две кралици се борят за надмощие, въоръжени с реликвите на култура, веднъж вече разрушила света.
Тегеус-Кромис, мрачният, необщителен господар на Метвен, напуска своето морско убежище, за да воюва на страната на Младата Кралица срещу ордите на Старата. Той пътува и се сражава сред пустините и блатата на своя свят, за да открие, че войната на двете кралици е просто встъпление към един по-голям и опасен конфликт.
Пустошта, заобикаляща бойното поле, бе буквално залята от влечуги, идващи бавно от юг, изток и запад със странна клатеща се походка.
— Всеки гущер от Голямата Кафява Пустош е там долу. Но защо, какво ще правят?
— Изглежда, наблюдават сцената — отвърна Кромис. — Нищо повече.
И наистина, хълмовете, заобикалящи долината, бяха покрити с линия от гущери и други влечуги — приличащите им на камъни глави бяха застинали, изправени на задните си крайници, те сякаш наблюдаваха някакво морбидно религиозно представление.
— Ние направо ги очароваме! — обади се горчиво Биркин Гриф. Сега, когато корабът бе възвърнал стабилността си, той бе станал прав, от крака му все още течеше кръв. — Те са поразени от нашето предразположение към самоунищожение.
Той се засмя глухо и се обърна към Джуджето.
— Томб, колко далеч ще стигнем с тази машина?
Корабът се носеше безцелно, като водна птица по леко течение.
— Дюйриниш — отвърна Джуджето. — Или Дрънмор. Не бихме могли да достигнем Вирикониум. Корабът губи височина.
Метвен Найан беше клекнала над мъртвия куриер и затваряше очите му. Качулката й беше паднала назад и гъстите й светлокафяви коси се спускаха на вълни по лицето и раменете й.
Кромис, загледан в прииждащите влечуги, премести погледа си към Младата Кралица и страховете му отново се върнаха.
— Нищо няма за нас в Дюйриниш — завърши той. — По-скоро отговаряше на себе си, отколкото на Томб. — Градът ще падне. Страхувам се, че няма смисъл да отидем и в Пастелния град. Предполагам, че имате причина да дойдете тук, Ваше Височество.
Виолетовите й очи бяха широко отворени от току-що преживения шок. Той никога не беше виждал нещо толкова прекрасно и толкова тъжно. Едва успя да скрие чувствата си, като се престори, че търси меча си в полуразрушената кабина. Тършувайки, Кромис попадна на остатъците от металния лешояд от Селур. Както младия куриер, птицата беше разбита от парчета кристал, очите й бяха безжизнени, части от фините й механизми и кабели изскочиха от гърдите й, когато той я повдигна. Кромис почувства някаква абсурдна симпатия към нея, почуди се дали такава перфектна имитация на оригиналния живот може да изпитва болка.
— Да, Лорд Кромис — прошепна Младата Кралица. — Тази сутрин въстаниците отново се вдигнаха на оръжие, Канна Мойдарт може да очаква съпротива само в Дюйриниш. Вирикониум е в ръцете на поддръжниците й…
— Лордове! — извика отчаяно тя. — Какво ще стане с тези хора? Те са прегърнали усойница…
И Кралицата заплака.
— Ще бъдат ухапани — отвърна мрачно Биркин Гриф. — Те не Ви заслужават, Кралице Джейн!
Тя изтри очите си. Пръстените на Нийп блестяха по тънките й деликатни пръсти. Изправи рамене и погледна в лицето му.
— Много сте рязък, Биркин Гриф. Може би причината за падането на града не е в тях, а в тяхната Кралица.
Те се носиха няколко часа над Пустошта, като се мъчеха да поддържат посока юг. Томб Джуджето се опитваше и сполучваше да поддържа разпадащия се кораб с умение, почти равняващо се на това на неговия учител и господар (никой не знаеше дали Посманли действително бе предприел полета до Луната със своя легендарен кораб „Тежката звезда“ — едно беше сигурно: той бе изчезнал от лицето на Земята, след като саморъчно бе разбил въздушната обсада на Мингулай). Повечето пилоти фанатично вярваха в този полет… Томб успя накрая да ги доведе до разрушения Дрънмор, в прохода Метедрин, град, унищожен от Борринг преди повече от половин хилядолетие.
По време на пътуването всички говореха за предателството.
— Ако можех да хвана шията на Норвин Тринор между ръцете си — каза Биркин Гриф. — Щях да я пречупя без никакво колебание, дори с удоволствие, въпреки че навремето го харесвах.
Той опипа ранения си крак и потрепери от болка.
— Той покри всички ни с позор — промълви Кромис, — като с предателството си хвърли петно на Ордена на Метвен.
— Карон Бан е тази, която съжалявам — намеси се Кралицата. — Жените по са свикнали с предателствата от мъжете, но ги приемат много по-дълбоко.
Във всяка пустош има някаква ненаситна необходимост да се разпростира все повече и повече, да изяжда, колкото може, плодородна земя. Това личи особено в преддверията й, където движението й прилича на живота, който самата тя някога е притежавала.